Долпопа Шераб Гялцен

Долпопа Шераб Гялцен
тибетски философ

Роден
1292 г.
Починал
1361 г. (69 г.)

РелигияТибетски будизъм
Джонанг
Философия
РегионИзточна философия
ШколаБудистка философия
Долпопа Шераб Гялцен в Общомедия

Долпопа Шераб Гялцен, (1292 – 1361),[1] известен повече просто като Долпопа е лама (тибетски будистки учител) наричан още „Буда от Долпо“. Често той е почитан като основател на традицията Джонанг на тибетския будизъм. Фактически произхода на тази линия е свързан с учителя от ранния 12 век Юмо Микьо Дордже, но тя става широко известна главно заради активността на Долпопа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден в района на Долпо в съвременен Непал. По-късно обаче, през 1309, когато е на седемнадесет той бяга от дома си в търсене на Будистки учения първоначално в Мустанг, а след това и в Тибет.[2] Долпопа става един от най-влиятелните и в същото време противоречиви тибетски учители. Първоначално монах от традицията Сакя той развива ученията известни като Шенгтонг, които са тясно свързани с индийската школа Йогачара. На него се гледа като на най-великия практукуващ и тълкувател на Калачакра или „колелото на времето“. [3] През 1314, когато е на двадесет и една години, Доппопа получава пълните монашески обети от Сонам Тракпа – абата на манастира Чьолунг и дава пред него обет никога повече да не яде плътта на заклани животни. [4] През 1321 Долпопа за първи път посещава манастира Джонанг. След това се отправя към манастира Цурпху, където за първи път се среща с третия Кармапа Рангджунг Дордже и водят обширни разговори за ученията. Изглежда почти сигурно, че третият Кармапа повлиява на Долпопа Шераб Гялцен, като например включването на метода Шенгтонг. [5] Като се изключи това той се учи изключително от линията Сакя до тридесетата си година през 1322 – повече от десетилетие в едноименния манастир.[6] След смъртта на своя гуру Йонтен Гяцо през 1327 Долпопа решава да изпълни пожеланията си да построи Ступа в чест на своя учител и така да бъде полезен за тези, които не могат да учат и медитират да натрупат заслуга в ума си.[7] През 1329 голямата Ступа бързо е построена в горен Зангден, но впоследствие тя се срутва. На следващата година в горен Зангден са положени основите за много по-голяма Ступа. Това било огромно начинание включващо многобройни работници и занаятчии. Пристигнала подкрепа от цял Тибет. През 1333 била окончателно завършена най-голямата в Тибет Ступа – Храм (Кумбум). [8] След завършването на Ступата той прекарва дълги години в уединение за медитация и учене. В крайна сметка бил всеобщо признат за един от най-големите Будистки учители на Тибет и получава множество дарове, включително злато от учителя от Сакя Тишри Кунга Гялцен и златна мандала от Кармапа Рангджунг Дордже.[9] Долпопа се оттегля от ръководството на манастира Джонанг през 1338 и определя за свой приемник Лоцава (преводача) Лодро Бал, който остава на този пост 17 години. [10]

Писмени творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Океан от окончателен смисъл.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Newland (1992). p. 29
  2. Stearns (1999), p. 11.
  3. Stearns (1999), p. 46.
  4. Stearns (1999), pp. 15 – 16.
  5. Stearns (1999), p. 17.
  6. Stearns (1999), pp. 32, 61.
  7. Stearns (1999), p. 20.
  8. Stearns (1999), pp. 11, 20 – 21.
  9. Stearns (1999), p. 28.
  10. Stearns (1999), p. 28