Драго Янчар

Драго Янчар
словенски писател
Драго Янчар на Панаира на книгата във Виена през 2019 г.
Роден	13 април 1948 г. (76 г.) Марибор, Социалистическа федеративна република Югославия
Учил в	Мариборски университет
Награди	Хердерова награда (2003) Награда за европейска есеистика „Жан Амери“ (2007) Австрийска държавна награда за европейска литература (2020)[1] Европейска награда за литература (2011)[2]
Уебсайт	Страница в IMDb
Драго Янчар в Общомедия

Драго Янчар (роден на 13 април 1948 г. в Марибор) е сред най-известните и превеждани словенски писатели от втората половина на ХХ век.

Биография

Драго Янчар е роден в семейство на партизанин в Марибор. След завършването на техникум по химия в Руше записва право във Висшето правно училище в Марибор, където става редактор на студентския вестник „Катедра“ и скоро влиза в конфликт с комунистическата власт заради критическите си текстове спрямо управляващия режим.

През 1974 г. е арестуван от югославските власти по обвинения в „разпространение на вражеска култура“, като формален повод за ареста му е забранената книга на Бранко Рожман – „В Рог лежим мъртви“, която Янчар внася през Австрия и разпространява сред приятелите си. В книгата се описват масовите убийства на „врагове на народа“, извършени от режима на Тито през май 1945 г. Янчар е лишен от свобода за 1 година, но след излежаване на първите 3 месеца е освободен, след което е изпратен в казарма в Сърбия, където тормозът срещу него продължава.

Драго Янчар в Будапеща през 2011 г.

След отбиването на военната си служба Янчар решава да се посвети на писане и оттогава започва и възходящата линия в писателската му кариера. След като пристига в Любляна, където след няколко години става редактор в „Словенска матица“, влиза в средите на писатели, артисти и интелектуалци, известни с негативното си отношение към комунистическия режим, сред които Едвард Коцбек, Дане Зайц, Томаж Шаламун, Борис Пахор и други.

Първоначално Янчар няма възможност да публикува книгите си в Словения, но след поразхлабването на режима след смъртта на Тито най-напред придобива известност като театрален драматург и филмов сценарист, а от 80-те години на ХХ век и като един от най-талантливите съвременни словенски белетристи не само в границите на бивша Югославия, а и в Средна Европа, Испания и Италия.

В периода 1987 – 1991 Янчар е президент на словенския П.Е.Н. център, а през 1988, по време на скандалния арест на тримата журналисти от вестник „Младина“ – Янез Янша (председател на Словенската демократична партия от 1993 и премиер на Словения през 2004 – 2008 и от 2012 г.), Давид Тасич и Франци Заврл и на югославския армейски младши лейтенант Иван Борщнер, обвинени в изнасяне на военна тайна, заедно с други демократично настроени интелектуалци организира първия демократичен протестен митинг след 1945 г. в Словения на Конгресния площад в Любляна.

В края на 90-те години заедно с историка Васко Симонити Янчар поставя изложбата „Тъмната страна на луната“, която представя потъпкването на човешките права в Словения по време на комунистическия режим.

Въпреки че Янчар не се включва директно в политиката, той демонстрира открито подкрепата си за Словенската демократична партия на изборите през 2000 и 2004 г., което обаче не му пречи да изразява скептицизма си по време на словенската евроинтеграция, както и опасенията си заради всевъзможните последствия от налаганата „политическа коректност“ в либералните медии, които нерядко провокират подбуждане на ксенофобия и антикатолицизъм. Знакови по тази тема са есетата му „Египетски казани с месо“ (1994) и „Ксенос и ксенофобия“ (2000).

Произведения

Романи

• 35 градуса (1974)
• Галиот (1978)
• Северно сияние (1984)
• Погледът на ангела (1992)
• Звънтеж в главата (1998) (на български: София, „Стигмати“ 2003, превод Ганчо Савов)
• Катарина, паунът и йезуитът (2000)
• Градителят (2006) (на български: София, „Балкани“ 2012, превод Ганчо Савов)
• Дърво без име (2008)
• Тази нощ я видях (2010) (на български: София, „Алтера“ 2013, превод Людмил Димитров)
• Май, ноември (2014)
• И любовта също (2017) (на български: София, „Матком“ 2019, превод Ганчо Савов)

Драми

• Дисидентът Арнож и неговите хора (1982)
• Големият брилянтен валс (1985)
• Всички мамелюкски тирани имат лош край... (1986)
• Дедал (1988)
• Падението на Клемент (1988)
• Дебнейки Годо (1988) (на български: София, „Факел“ 2014, превод Людмил Димитров)
• Халщат (1994)
• Северно сияние (2005)

Есета

• Счупено гърне (1992)
• Египетски казани с месо (1994)
• Бриони (2002)
• Душата на Европа (2006)

Награди и отличия

Произведенията на Драго Янчар са публикувани в редица държави в Европа, Азия и Америка и са отличавани с многобройни словенски и чуждестранни награди, сред които: Прешернова награда (1993), Европейската награда за най-добър кратък разказ (Аугсбург, 1994), Хердерова награда за литература (2003), наградата за европейска есеистика „Жан Амери“ (2007) и Австрийската държавна награда за европейска литература (2020).

Източници

1. orf.at // Архивиран от оригинала. Посетен на 28 март 2020 г.
2. www.prixeuropeendelitterature.eu

Външни препратки

• Драго Янчар, Бриони, превод Ганчо Савов, Литературен вестник, бр. 36, 31 октомври 2001
• Drago Jančar: Critical Observer of Society (Article in Slovenia News) Архив на оригинала от 2007-04-28 в Wayback Machine.