Драгън Рейсинг Dragon Racing | |
База | Лос Анджелис |
---|---|
Основател | Джей Пенске |
Собственик | Джей Пенске |
Директори | Пол Уулнъф |
Пилоти | Жером Д'Амброзио Нил Джани |
Шаси | Далара |
Двигател | Пенске |
Гуми | Мишлен |
Уебсайт | dragonracing.com |
Участие във Формула Е | |
Дебют | Пекин 2014 |
Активни години | 2014 – |
Състезания | 33 |
Победи | 2 |
Общо точки | 347 |
Първи позиции | 2 |
НБО | 3 |
Първа победа | Берлин 2015 |
Последна победа | Мексико Сити 2016 |
[[:commons:Category:Dragon Racing| Драгън Рейсинг Dragon Racing]] в Общомедия |
Драгън Рейсинге американски отбор в автомобилните спортове, базиран в Лос Анджелис. Създаден е през 2007 г. от Джей Пенске и оттогава участва в Индикар. През 2014 г. отборът напуска Индикар почти напълно, за да се съсредоточи в участието си в новосформираната Формула Е, като единствената задача, свързана с Индикар през 2014 г. е поддръжката на болида на Хуан Пабло Монтоя от отбора на Тим Пенске, собственост на Роджър Пенске, баща на Джей.
През 2007 г. отборът дебютира под името Лакзо Драгън Рейсинг и взима участие единствено в престижното състезание Инди 500, като Райън Брискоу финишира на пето място. Следващата година отборът участва в пет състезания, но заради катастрофи и технически повреди Томас Шектер успява да завърши само едно. През 2009 г. Лакзо Драгън Рейсинг участва във всички състезания. През 2010 г. отборът се обединява с де Феран Моторспортс и започва да носи името де Феран Лакзо Драгън Рейсинг, а като съсобственик на отбора към Джей Пенске и Стивън Лукзо се присъединява Жил де Феран. В хода на сезона Лакзо отпада от наименованието, за да не бъде то прекалено дълго. Преди началото на следващия сезон отборът има проблем с финансирането и се отказва от участие. Малко по-късно Пенске съживява отбора под името Драгън Рейсинг и следват участия в част от състезанията от сезона. През 2012 г. Драгън Рейсинг започва сезона с по един болид за Катрин Ледж и Себастиен Бурде, но по-късно е взето решение Ледж да кара на овалните писти, а Бурде на уличните трасета. През 2013 г. отборът участва отново с два болида. През 2014 г. Драгън Рейсинг се включва във Формула Е.
В дебютния сезон на Формула Е пилоти на отбора са Ориол Сервиа и Жером Д'Амброзио. Преди петия кръг Сервиа се отказва от пилотското си място, за да заеме ръководен пост в отбора, а на негово място идва Лоик Дювал, заводски пилот на Ауди в състезанията за издръжливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през 2013 г.[1] Тримата пилоти печелят общо 171 точки, които са достатъчни за второто място в класирането при отборите. Д'Амброзио носи първата победа за Драгън Рейсинг в Берлин, а със своите 113 точки остава на четвърто място в генералното класиране при пилотите. Дювал се класира девети с 42 точки, а Сервиа – 19-и с 16.
След падането на забраната за разработка на собствена задвижваща система през сезон 2015/2016, Драгън Рейсинг решава вместо да конструира своя собствена, да стане клиент на Венчъри Гран При. Д'Амброзио и Дювал запазват местата си в отбора. Двамата събират общо 143 точки, а отборът завършва на четвърто място в класирането. При пилотите Д'Амброзио е на пето място с 83 точки, а Дювал – на осмо с 60.
След като подписва четиригодишен договор за сътрудничество със стартъп компанията Фарадей Фючър, Драгън Рейсинг променя името си на Фарадей Фючър Драгън Рейсинг.[2] Този сезон тимът конструира собствена задвижваща система. Пилоти отново са Д'Амброзио и Дювал, като Дювал пропуска старта в Париж заради ангажимент в ДТМ и мястото му е заето Майк Конуей.[3]Представянето на отбора обаче остава под очакванията и завършва едва на осмо място с 33 точки. Дювал остава на 15-о място с 20 точки, а Д'Амброзио – 18-о с 13 точки.
За сезон 2017/18 тимът се връща към старото си име Драгън Рейсинг, но сътрудничеството с Фарадей Фючър продължава.[4] Той е първият отбор, който обявява своите пилоти за четвъртия сезон на Формула Е, като към Жером Д'Амброзио се присъединява Нил Джани (шампион за 2016 г. в Световния шампионат за издръжливост и победител в 24-те часа на Льо Ман през същата година), който заема мястото на Лоик Дювал.[5]
Име | Сезони | Съст. | Поб. | ПП | НБО | Под. | Точки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Жером Д'Амброзио | 14/15- | 33 | 2 | 2 | 1 | 6 | 205 |
Лоик Дювал | 14/15-16/17 | 28 | 0 | 0 | 2 | 2 | 122 |
Майк Конуей | 16/17 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Нил Джани | 17/18- | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Ориол Сервиа | 14/15 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 16 |
Сезон | Болид | Гуми | № | Пилоти | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | Т | ОТ | М |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
2014/15 | Спарк-Рено SRT 01E | М | ПЕК | ПУТ | ПУН | БУЕ | МАЯ | ЛБИ | МОН | БЕР | МОС | ЛОН | 171 | 2-ро | |||||||
6 | Ориол Сервиа | 7 | 7 | 9 | 9 | 16 | |||||||||||||||
Лоик Дювал | 7 | 9 | Ret | 3 | 15 | 8 | 3 | 42 | |||||||||||||
7 | Жером Д'Амброзио | 6 | 5 | 8 | 14 | 4 | 6 | 5 | 1 | 11 | 2 | 2 | 113 | ||||||||
2015/16 | Спарк-Венчъри VM200-FE-01 | М | ПЕК | ПУТ | ПУН | БУЕ | МЕК | ЛБИ | ПАР | БЕР | ЛОН | 143 | 4-то | ||||||||
6 | Лоик Дювал | 4 | 16† | 4 | 6 | 4 | 8 | Ret* | Ret | Ret | 4 | 60 | |||||||||
7 | Жером Д'Амброзио | 5 | 14† | 3 | 16 | 1 | 7* | 11 | 16 | 9 | 3 | 83 | |||||||||
2016/17 | Спарк-Пенске 701-EV | М | ХКГ | МАР | БУЕ | МЕК | МОН | ПАР | БЕР | НЙС | МРЛ | 33 | 8-о | ||||||||
6 | Лоик Дювал | 14 | 18 | 6 | Ret | Ret | 15 | Ret | 5 | 13 | Ret | 19 | 20 | ||||||||
Майк Конуей | 14 | 0 | |||||||||||||||||||
7 | Жером Д'Амброзио | 7 | 13 | 8 | 14 | Ret | NC | 13 | 13 | Ret | 10 | 11 | 9 | 13 | |||||||
2017/18 | Спарк-Пенске EV-2 | М | ХКГ | МАР | САН | МЕК | СПА | РИМ | ПАР | БЕР | ЦЮР | НЙС | МРЛ | ||||||||
Нил Джани | |||||||||||||||||||||
Жером Д'Амброзио |
|