Дрю Гулак

Дрю Гулак
Снимка на Дрю Гулак
Гулак през ноември 2014
РоденДрю Гулак
28 април 1987 г. (37 г.)
Живее вФиладелфия, Пенсилвания, Съединени щати
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Дрю Гулак
Гулак
Височина1,83 м[3]
Тегло88 кг[2]
Обявява се отФиладелфия, Пенсилвания[3]
Треньор(и)Крис Хиро
Майк Куакенбъш
Скайд[1]
Дебют16 април 2005[1]
Дрю Гулак в Общомедия

Дрю Гулак[1] (роден 28 април 1987)[1] е американкси професионален кечист, който е подписал с WWE и тяхната марка Първична сила, както и с независимата компания Evolve.[4] Компании, в който е работил включват Chikara, Dragon Gate USA, Pro Wrestling Guerrilla, Westside Xtreme Wrestling и Combat Zone Wrestling (CZW), където е бивщ Световен шампион в тежка категория на CZW, двукратен световен отборен шампион на CZW, телевизионен шампион на CZW и победител в Кралската битка в памет на Крис Кеш за 2005 г.[1][1]

Професионална кеч кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Combat Zone Wrestling (2004-2016)

[редактиране | редактиране на кода]

След като започва да тренира през 2004 между CZW и Chikara, Гулак дебютира в Maven Bentley Association, близка компания на CZW, в Northeast High School, Филаделфия, Пенсилвания на 16 април 2005. Шест месеца по-късно Гулак прави своя дебют в Combat Zone Wrestling на Надолу с лудостта Завинаги, шоу в памет на Крис Кеш, побеждавайки повече от 20 души в кралска битка на 10 септември 2005.[5]

Гулак се обединява с друг ученик на CZW Анди Съмнър, заради неговото минало в аматьорската борба и миналото на Самбо граплинг на Съмнър. Заедно, познати като АнДрю печелят Световните отборни титли на CZW два пъти преди да се разделят през 2009, след като Съмнър оставя CZW и изчезва за известно време до самостоятелна поява през 2010.[6] След напускането през 2009, Гулак намира успех като индивидуален кечист, печелейки първата си индивидуална титла, Телевизионната титла в тел на CZW в началото на 2010, побеждавайки Тайлър Веритас на записване на Люлеене над плета.[7]

Гулак е носител на титлата за 429, побеждавайки Ник Гейдж, Зак Сейбър, младши, Рич Суон и някои други, включително бившия си партньор Анди Сумнур, преди да загуби титлата от Ей Ар Фокс през юни 2011.[8]

Докато е Телевизионен шампион Гулак започва да се характеризира като политически лидер и активист в рамките на компанията, говорейки открито срещу насилието, включително прочутото ултра-насилие на CZW и често командвайки съдиите, насочвайки действията си към любимеца на феновете от дълго време Ник Гейдж.[9]

Гулак се намесва в мач между Ник Гейдж и звездата на Big Japan Wrestling и тогавашния Ултра-насилствен шампион без граници Юко Миямото на Смъртна клетка 12[9] и участва като специален съдя за мача. След като използва правилата за нормален кеч мач, Гейдж напада Гулак, карайки го да напусне мача, и да бъде заместен от друг съдя Това е последния път, в който двамата са заедно на един ринг.[1]

На 30 декември 2010, Щатът Ню Джърси оповестява, че Ник Гейдж е заподозрян за обир на банка, за което той по-късно се предава и е осъден на 5 години затвор. Гулак, чувствайки се оправдан от този развой на събитията, продължава да се подиграват на бившия шампион на CZW на следващия месец, докато облича дрехите на Гейдж и се съюзява с бившия мениджър на Гейдж, Дюи Донван, използвайки го за „Личния преносвач на титлата“ и „Специалист по управление на инвестициите“.

Дрю Гулак се бие срещу Дейв Коул

През следващите месеци, Гулак продължава да говори за етични въпроси за насилието и лошото управление на CZW, използващ хвърлянето в затвора на Ник Гейдж като основен пример, както и историите на няколко други от злополучните кечиати, които са работили за компанията в миналото. Това привлича гнева на няколко членове като бившия трениращ партньор Дани Хевик, Джон Моксли и Девън Мур, което ги кара да го прекъснат, както и да го нападнат по време на неговата т.нар „време за платена презентация“. В отговор на това, Гулак наема Нуй Тофига, гигантски самоански борец, за да му стане „Пазач-служител“.

След като е носител на Телевизионната титла за повече от година, Гулак е победен за титлата от Ей Ар Фокс на Подготовка за Насилие 2 на 11 юни 2011 във Филаделфия. След мача, Гулак е подигран от Дани Хевик, който е носител на Ултра-насилствената титла без граници по това време. Гулак след това взима отпуск, за да обиколи Европа през лятото като посланик за CZW, докато компанията разширява международните си връзки, но не и преди обявяването, че той се опитва да разшири съюза си и да предоставя възможност на други кечисти, които невинаги могат да получат шанс да се бият в светлината на прожекторите. Тези мачове са под надзора на Донован и Тофига докато отсъства.

На Турнирът на смъртта 10, докато Гулак отсъства, Донован и Тофига се намесват по време на мача от първия кръг на Дани Хевик срещу Звездата от BJW Абдула Кобаяши, където Г-н Тофига хвърля Хевик от горното въже, върху няколко светлинни тръби, поставени извън ринга, коствайки му да загуби мачът.

След представянето на Александър Джеймс в групата на Гулак, двамата бивши приятели продължават да враждуват до май 2012 на Доказващи мотиви те се бият в мач без въжета с бодлива тел, в който Хевик тушира Гулак в средата на ринга, след кървава битка, включваща членове от групите на всеки от тях и други кечисти от състава.

На следващия месец Гулак убеждава Кимбър Лий да се присъедини към Кампанията за по-добра Combat Zone като активистка за правата на жените в кеча.

Дрю Гулак се бие срещу Дейв Коул

На Заплетена мрежа 6 на 10 август 2013, Гулак побеждава Масада и печели Световната титла на CZW.[10] На Доказващи мотиви, Гулак губи титлата срещу Биф Бусик.[11]

Независими компании (2004-2016)

[редактиране | редактиране на кода]

Извън CZW, Гулак работи за няколко независими компании по света.

Той работи за Beyond Wrestling, Dragon Gate USA, Evolve, Inter Species Wrestling и още. През 2013, той печели Турнирът Стилна битка за Evolve и по-късно участва в тунрира за 2014 на Развитие 31, 32 и 33, но губи турнира. На 1 март 2015, Дрю Гулак побеждава Томасо Чампа в мач с предаване на Beyond Wrestling. Гулак се появява на шоу на Wrestling Is Respect в Бърлигтън, Ню Джърси, губейки от Зелената мравка.

През август 2014, Гулак дебютира в Pro Wrestling Guerrilla, участвайки в третата годишна Битка на Лос Анджелис. Гулак се връща в PWG през февруари 205 2015, губейки от Крис Хиро.

През септември 2014, Гулак дебютира в Chikara на шоуто Кралете на Триос 2014 Нощ 3, партнирайки с другите членове от Клубът на Джентълмените Чък Тейлър, Ориндж Касиди и Суомп Монстър, губейки от Дружина по предаване (Евън Джелистико, Гари Джей, Пиер Абернати и Дейви Вега).

На 2 септември 2016, Гулак участва в турнира Крале на Триос 2016, като част от Отбор #CWC, заедно със Седрик Алекзандър и Джони Гаргано. Те са елиминирани от турнира в първия кръг от Тримата войници (Олег Узурпатора, Принцеса КимбърЛий и ТъндърФрог).[12]

WWE (2016-до сага)

[редактиране | редактиране на кода]

На 7 май 2016, Гулак побеждава Трейси Уилямс на Развитие 61, класирайки се за предстоящия турнир на WWE, Полутежка класика. Турнирът започва на 23 юни, където Гулак побеждава Харв Сийра в първия кръг.[13] На 14 юли, Гулак е елиминиран от турнира от Зак Сейбър, младши.[14] Гулак се появява на 14 септември в епизод на WWE NXT, губейки от Идео Итами. На 26 септември, Първична сила, Гулак дебютира в главния състав, партнирайки с Линсе Дорадо, губейки от Рич Суон и Седрик Алекзандър.

В кеча

[редактиране | редактиране на кода]
  • Финални ходове
    • Gu-Lock / University Stretch (Dragon sleeper с bodyscissors)[1][15]
    • Trailblazer (Inverted sharpshooter / Ankle lock комбинация) – усвоено[3][1][15]
    • Spine Splitter (Belly-to-back backbreaker)[1]
  • Ключови ходове
    • Ankle lock[1]
    • Bataclan (Turnbuckle suplex)[1]
    • Diving clothesline[1]
    • Gulak Attack Corner clothesline, след running clothesline в тила на опонента)[1]
    • O'Connor roll (Roll-up)[1]
    • Running corner slingshot splash[1]
    • Scoop slam върху въжетата[1]
    • Single leg Boston crab, понякога предхождано от удари с пета[1]
    • Southern Lights Suplex (Inverted Northern Lights suplex)[1]
    • Tree of Woe, понякога последван от running corner dropkick[1]
  • Прякори
    • University City Stretcher[1]
    • „Законния орел“[1]
    • „Кралския Бийгъл“
    • „Прмяната на играта“
    • „Пионера“
  • Мениджъри
    • Родни Ръш[1]
    • Дюи Донован[1]
  • Входни песни
    • Bro Hymn на Pennywise[1]
    • Stranglehold на Ted Nugent[1]
    • Beast на Nico Vega[1]
    • Rainbow in the Dark на Ronnie James Dio[1]
    • Tell It to My Heart на Taylor Dayne
    • Classic на Kenny Wootton и Harley Wootton[16]
    • Totally Drew на CFO$ (WWE; 2016 – )

Шампионски титли и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Beyond Wrestling
    • Турнирът на Утрешния ден 3:16 (2014) – с Биф Бусик[17]
  • Championship Wrestling from Hollywood
    • Наследствен отборен шампион на CWFH (1 път) – с Тимъти Трачър[18]
  • Combat Zone Wrestling
    • Световен шампион в тежка категория на CZW (1 път)[8][10]
    • Световен отборен шампион на CZW (2 пъти) – с Анди Съмнър[8]
    • Телевизионен шампион в тел на CZW (1 път)[8]
    • Кралска битка в памет на Крис Кеш (2005)
    • Пети Трейно коронован шампион на CZW
  • DDT Pro-Wrestling
    • Железен шампион в хевиметъл категория (1 път)[19]
  • Evolve
    • Отборен шампион на Evolve (1 път) – с Трейси Уилямс[20]
    • Турнир Стилна битка (2013)[21]
  • New York Wrestling Connection
    • Господар на ринга (2014)[22]
  • United Wrestling Network
    • Отборен шампион на UWN (1 път) – с Тимъти Трачър[23]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Drew Gulaks's profile at Cagematch.net // Cagematch.com. Посетен на 1 март 2013.
  2. ↑ www.wwe.com
  3. ↑ а б в Drew Gulak // Chikara. Архивиран от оригинала на 2015-03-16. Посетен на 10 март 2015.
  4. ↑ Background on Evolve stars competing on Raw TV // Pro Wrestling Torch. Посетен на 27 септември 2016.
  5. ↑ 'Chri$ Ca$h Memorial Show - Down With The Sickness 4 Ever' // CZW. Архивиран от оригинала на 2013-01-22. Посетен на 1 март 2013.
  6. ↑ 'Fist Fight' // CZW. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 1 март 2013.
  7. ↑ 'Swinging for the Fences' // CZW. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 1 март 2013.
  8. ↑ а б в г CZW Title History // CZW. Архивиран от оригинала на 2010-12-22. Посетен на 1 март 2013.
  9. ↑ а б CZW Archives // CZW. Архивиран от оригинала на 2013-03-06. Посетен на 1 март 2013.
  10. ↑ а б Namako, Jason. 8/10 CZW Tangled Web 6 iPPV Results: Voorhees, New Jersey // WrestleView. 12 август 2013. Посетен на 12 август 2013.
  11. ↑ www.cagematch.net
  12. ↑ Cardoza, Adam. WWE cruiserweights, JWP, Sendai Girls, Joey Styles, Attitude era divas, Shimmer & more: detailed live report: 9/2 Chikara King of Trios night one // Pro Wrestling Insider. 3 септември 2016. Посетен на 3 септември 2016.
  13. ↑ Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round one spoilers: Sabre Jr, Swann, Gargano, Ibushi, more! // Wrestling Observer Newsletter. 23 юни 2016. Посетен на 24 юни 2016.
  14. ↑ Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round two spoilers // Wrestling Observer Newsletter. 14 юли 2016. Посетен на 14 юли 2016.
  15. ↑ а б World Triangle League results // Westside Xtreme Wrestling. 6 октомври 2013. Посетен на 7 октомври 2013. (на немски)
  16. ↑ Chikara Themes, Vol. 5 // Chikara. iTunes, 19 септември 2016. Посетен на 20 септември 2016.
  17. ↑ www.cagematch.net
  18. ↑ twitter.com
  19. ↑ Ironman Heavymetalweight Title // Wrestling-Titles.com. Посетен на 12 август 2016.
  20. ↑ Caldwell, James. 4/2 Evolve 59 iPPV Results – Ricochet vs. Ospreay main event, big title change & angle, USA vs. Europe, Kota Ibushi, more leading into WWN Supershow // Pro Wrestling Torch. 2 април 2016. Посетен на 2 април 2016.
  21. ↑ Caldwell, James. Show results - Evolve 24 in Brooklyn, N.Y.: Gargano defends DGUSA Title, Evolve's End main event, Baretta wrestles twice, more // Pro Wrestling Torch. 22 септември 2013. Посетен на 23 септември 2013.
  22. ↑ www.cagematch.de
  23. ↑ www.wrestling-titles.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]