Евген Гуцало

Евген Гуцало
Роден	14 януари 1937 г. Старый Животов, УССР, СССР
Починал	4 юли 1995 г. (58 г.) Киев, Украйна
Професия	писател
Националност	СССР  Украйна

Евгений Гуцало (14 януари 1937 – 4 юли 1995) е украински писател и журналист.

Биография и творчество

Евгений Гуцало е роден в с. Старий Животов (днес Новоживотов), Виницка област. Дипломирал се от Нежинския педагогически институт през 1959 г., а първото му произведение е публикувано през 1960 г. През шейсетте години Гуцало е един от малкото украинци, които открито се противопоставят на комунистическия строй. По-късно решава да е писател, вместо да му е забранено да публикува. Той е автор на повече от 25 книги с разкази и новели (част от тях – за деца), трилогия романи и три стихосбирки. Неговите произведения са известни със своите детайлни описания на природата, психологически портрети на героите и ползването на разговорен език.

През 1985 г. Гуцало получава наградата „Шевченко“. На български през 1972 излиза книгата му с разкази „Клава, майка пиратска“, а през 1982 г. излиза книгата му с повести и разкази „Предчувствие за радост“. За Гуцало е известно, че е бил изцяло отдаден на литературата и не обичал да шуми много около своята личност или своето творчество. През целия си живот дава само едно интервю.

Произведения

Романи

• Улюмджі (1988)
• Блуд (1992)
• Імпровізація плоті (1993)

Серия „Лоялен човек“ (Позичений чоловік)

1. Позичений чоловік (1981)
2. Приватне життя феномена (1982)
3. Парад планет (1984) – повест

Повести

• Мертва зона (1967)
• Родинне вогнище (1968)
• Мати своїх дітей (1968)
• Подорожні (1969)
• Сільські вчителі (1971) – „Шкільний хліб“
• Шкільний хліб (1973) – „Шкільний хліб“
• Серпень, спалах любові (1970)
• Дівчата на виданні (1971)
• Дениско (1973)
• Двоє на святі кохання (1973)
• Щастлива родина (1976) – с Ростислав Самбук
• З вогню воскресли (1978)
• У гаї сонце зацвіло (19??)
• Милосердя по-американськи (1988)
• Голодомор (1990)