Едит Уортън | |
Едит Уортън, 1899 г. | |
Родена | 24 януари 1862 г. Ню Йорк, САЩ |
---|---|
Починала | 11 август 1937 г. Сейнт Брис сю Форе, Франция |
Професия | писател, поет, драматург, дизайнер |
Националност | САЩ |
Активен период | 1878-1937 |
Жанр | любовен роман, драма, поезия |
Награди | Пулицър (1921) |
Съпруг | Едуард Уортън (1885–1913) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Едит Уортън в Общомедия |
Едит Уортън (на английски: Edith Wharton) е американска поетеса, драматург и писателка на произведения в жанра драма, любовен роман и документалистика. Тя е първата жена, удостоена с наградата „Пулицър“ през 1921 г.
Едит Нюболд Уортън е родена на 24 януари 1862 г. в Ню Йорк, САЩ, в богатото семейство на Джордж Джоунс и Лукреция Ринеландер. Има двама братя. След Гражданската война, в периода 1866-1872 г., семейството ѝ пътува във Франция, Италия, Германия и Испания. По време на пътуванията си тя изучава френски, немски и италиански, обучавана от частни учители и гувернантки. Чете и много книги. След завръщането си в САЩ прекарва зимата в Ню Йорк, а летата в Нюпорт, Роуд Айлънд.
Започва да пише и разказва истории от ранна възраст, пише и поезия. Първата ѝ публикация е превод на немската поема „Какво казват камъните“ от Хайнрих Карл Бругш. Първите ѝ стихотворения са публикувани през 1878 г. в частно издание, а през 1880 г. 5 нейни стихотворения са публикувани анонимно в „Атлантик Монтли“. Въпреки таланта си не е насърчена от семейството или от социалния си кръг, и въпреки че продължавала да пише, не публикува нищо докато стихотворението ѝ „Последният Джустиниани“ е публикувано в списание „Scribner's“ през 1889 г.
През 1880-те години тя изпълнява социалните си задължения към семейството и не пише. През 1881 г., заради влошеното здраве на баща ѝ, семейството се установява в Европа, но през 1882 г. той умира от инсулт в Кан. Майка ѝ се мести в Париж и живее там до смъртта си през 1901 г.
На 29 април 1885 г. се омъжва за Едуард Уортън, богат бостънски банкер. Установяват се в Нюпорт, а през 1897 г. в Ню Йорк. В периода 1886-1897 г. пътуват в Италия, Париж и Англия, Мароко и Егейските острови. От края на 80-те съпругът ѝ страда от остра депресия. Те прекратяват пътуванията си и от 1902 г. живеят в имота си „Хълмът“ в Ленъкс. През 1908 г. психичното състояние на съпруга ѝ става нелечимо. Тя започва връзка с Мортън Фулъртън, журналист на „Таймс“. През 1913 г. се развежда с Едуард Уортън.
По време на пътуването си по Егейските острови си води дневник. През 1888 г. той е издаден като първата ѝ документална книга – пътеписа „The Cruise of the Vanadis“.
Първият ѝ роман „The Touchstone“ е издаден през 1900 г., след активно започва да пише романи и разкази. Освен това се изявява като ландшафтен дизайнер, интериорен дизайнер и модна личност на своето време. Документалните ѝ книги за дома и градината са щедро илюстрирани с италиански вили и техните градини.
През 1911 г. се премества в Париж. След избухването на Първата световна война поддържа френските военни усилия и работи в благотворителни организации. През 1914 г. открива работна зала за безработни жени. След нахлуването на германците в Белгия през есента на 1914 г. създава американски хостели за бежанци, които им съдействат за осигуряване на подслон, храна, дрехи и работа. В началото на 1915 г. организира спасителния комитет „Децата на Фландрия“, който дава подслон на близо 900 белгийски бежанци останали без дом от бомбардировките. Същевременно посещава фронта с Уолтър Бери, резидент на Американската търговска камара в Париж, и пише поредица от статии. За дейността си, през 1916 г. е удостоена с отличието Кавалер на Ордена на Почетния легион.
През войната продължава да пише, включително романите „Лято“, „Марна“ и „Син на фронта“. След бурните години в Париж се премества в Сейнт Брис сю Форе, закупувайки къща от осемнадесети век, която нарича „Павилион Коломб“. Прекарва лятото там, а зимите на френската Ривиера в Сент Клер дю Вито Шато в Йер. Сред нейните гости и близки приятели са Жан Кокто, Андре Жид, Синклер Луис, президента Теодор Рузвелт, Скот Фицджералд и Хенри Джеймс.
В Прованс завършва известният си роман „Невинни години“ публикуван през 1920 г. Книгата представя трима заможни американци, оплетени в любовен триъгълник, сред великолепието и лицемерието на висшето общество през 70-те години на 19 век. Нюлънд Арчър е известен адвокат, който е женен за твърде обикновената Мей Уелънд, но е привлечен от братовчедката на Мей, разведената графиня Елън Оленска, и трябва да избира между спокойния семеен живот и света на Елън, за който мечтае. През 1921 г. за романа си е удостоена с наградата „Пулицър“. Книгата получава номинации и за Нобелова награда. През 1924 г. е екранизирана в едноименния филм с участието на Едит Робъртс, Елиът Декстър и Уилард Луи, през 1934 г. с участието на Ирен Дън и Джон Болс, а през 1993 г. с участието на Даниъл Дей-Люис, Мишел Пфайфър и Уинона Райдър.
През 1923 г. писателката е удостоена с отличието „доктор хонорис кауза“ от Йейлския университет.
През 1934 г. е публикувана автобиографичната ѝ книга „Обратен поглед“. Много от романите и разказите ѝ са филмирани заради реалното отразяване на социалния живот в обществото по нейно време.
Едит Уортън умира от инфаркт на 11 август 1937 г. в Сейнт Брис сю Форе, Франция. Погребана е с почести в Американското гробище във Версай.
Включена е в Националната дамска зала на славата през 1996 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edith Wharton в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|