Едуар Молинаро
| Едуар Молинаро Édouard Molinaro | |
| френски режисьор и сценарист | |
 2009 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 декември 2013 г.
Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Режисура | |
| Активност | 1946 – 2013 |
| Уебсайт | |
| Едуар Молинаро в Общомедия | |
Едуар Молинаро (на френски: Édouard Molinaro) е френски кинорежисьор, сценарист.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 май 1928 г. в Бордо, Франция. От млад става филмов фен и участва в много конкурси на любителски късометражни филми.
Първият му филм е издаден през 1957 г. и получава положителен отговор от критиците. След още няколко филма в началото на 1960-те години той става известен режисьор. През 1961 г. е член на журито на филмовия фестивал в Кан. Няколко комедии, включително два филма със звездата от 1960-те години Луи дьо Фюнес, утвърждават позицията му на успешен режисьор.
През 1978 г. заснема филма „Клетка за луди“, който получава Златен глобус през 1980 г. за най-добър чуждоезичен филм. Номиниран е за „Оскар“ за режисура и написването на сценария.
Едуар Молинаро умира на 85-годинишна възраст в Париж на 7 декември 2013 г. в резултат на белодробна недостатъчност.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1959 | Свидетел в града | Un témoin dans la ville |
| 1964 | Лов на мъже | La Chasse à l’homme |
| 1967 | Оскар | Oscar |
| 1969 | Замразеният | Hibernatus |
| 1969 | Моят чичо Бенжамен | Mon oncle Benjamin |
| 1973 | Досадникът | L’Emmerdeur |
| 1976 | Дракула – баща и син | Dracula père et fils |
| 1980 | Съблазнителите | Les seducteurs |
| 1988 | Вляво от асансьора | À gauche en sortant de l’ascenseur |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
