За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Езанът в ислямската религия представлява призив към молитва. Пеещият езана е мюезин. По време на пеенето на езана ръцете на мюезина трябва да са поставени зад ушите му, а погледа му трябва да е отправен към Мека. След езана се чете икимят — непосредственото начало на молитвата, повтарящи думите от езана плюс кад каматис салят (молитвата започва). После се чете шахада и се прославя Аллах. По време на езана мюезинът не трябва да е в състояние на ритуално осквернение.
Според суните, не трябва да се напуска джамията преди пеенето на езана да е свършило.
Първият мюезин е бил Билял от Етиопия — сподвижник на пророка Мухаммед. Билял не е бил арабин, а негър, който е бил подлаган на жестоки мъчения от езичниците, след като приел исляма.
През 1920-те и 1930-те години на 20 век реформите на Ататюрк заменят традиционния езан на арабски език с негов превод на турски. Забраната да се чете езан на арабски е премахната на 6 юни 1950 година, след победата на опозицията на изборите. Ислямски теолози смятат, че използването на езан на турски език противоречи на хадиса, според който при превода на текста от арабски се губи неговия смисъл.