Елеонора Гонзага дела Ровере Eleonora Gonzaga della Rovere | |
херцогиня на Урбино | |
Родена |
31 декември 1493 г.
|
---|---|
Починала | 13 февруари 1550 г.
|
Погребана | Манастир „Света Клара“ в Урбино |
Управление | |
Период | 1505 – 20 октомври 1538 |
Предшественик | Елизабета Гонзага |
Наследник | Джулия да Варано |
Герб | |
Семейство | |
Род | Гонзага по рождение Дела Ровере по брак |
Баща | Франческо II Гонзага |
Майка | Изабела д’Есте |
Братя/сестри | Маргарита Гонзага Федерико II Гонзага Иполита Гонзага Ливия Озана Гонзага Ерколе Гонзага Феранте I Гонзага Ливия Гонзага |
Съпруг | Франческо Мария I дела Ровере |
Деца | Федерико дела Ровере Гуидобалдо II дела Ровере Иполита дела Ровере Джована дела Ровере Джовани дела Ровере Катерина дела Ровере Беатриче дела Ровере Франческо Мария дела Ровере Мария дела Ровере Елизабета Изабела дела Ровере Джулия дела Ровере Джулио Фелтрио дела Ровере Виоланта дела Ровере |
Други роднини | Лудовико III Гонзага (прадядо) Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481) (прабаба) |
Елеонора Гонзага дела Ровере в Общомедия |
Елеонора Гонзага дела Ровере (на италиански: Eleonora Gonzaga della Rovere; * 31 декември 1493, Мантуа, Маркграфство Мантуа; † 13 февруари 1550, Урбино, Херцогство Урбино) от род Гонзага е чрез брак херцогиня на Урбино.
Тя е най-голямата дъщеря на Франческо II Гонзага (* 1466, † 1519), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Изабела д’Есте (* 1474, † 1539). По бащина линия е внучка на Федерико I Гонзага, маркграф на Мантуа, и на Маргарета Баварска, а по майчина – на Ерколе I д’Есте, втори херцог на Ферара, и на Елеонора Арагонска. Има трима братя и четири сестри:
Омъжва се за Франческо Мария I дела Ровере, херцог на Урбино (херцогство). Бракът чрез пълномощник е сключен през 1505 г., а сватбата се празнува четири години по-късно в Мантуа[1]. Елеонора пристига в двора му в Урбино през 1509 г.[2]
Тя нарежда разширяването на императорската вила в днешния природен парк „Монте Сан Бартоло“ в провинция Пезаро и Урбино, като поверява работата на архитекта Джироламо Дженга. Работите са завършени през 1540 г. Вилата е място за срещи на безброй художници и интелектуалци[3].
След смъртта на чичо му папа Юлий II през 1513 г. съпругът й си връща Пезаро, където премества двора и семейството. През 1516 г. обаче новият папа Лъв X го лишава от всичките му територии. Тогава Елеонора и нейното семейство трябва да намерят убежище в Мантуа; те се завръщат в Урбино едва след смъртта на папата през 1521 г.[4][5] Със смъртта на папата Франческо си връща и Градара, дарена му години по-рано от чичо му Юлий II, чието управление той поверява на Елеонора. През 1538 г., след смъртта на баща си, синът й Гуидобалдо II поверява Монтерадо и Мондолфо на нея.[6]
Умира през 1550 г. на 56 г. и е погребана в Манастира на Света Клара в Урбино.
∞ 1505 (пълномощник), 29 септември 1509 в Мантуа за Франческо Мария I дела Ровере (* 25 март 1490, Сенигалия; † 20 октомври 1538, Пезаро), първият херцог на Урбино от род Дела Ровере, от когото има пет сина и осем дъщери,[2][7][8] повечето от които – починали като малки:
Известен е портрет на херцогинята, нарисуван от Тициан около 1537 г. в пандан към портрета на нейния съпруг[9]. Тя би могла да е също възможен модел на художника за картините „Момиче в кожена пелерина“ и „Красавицата“, както и прототип на „Венера Урбинска“[10].
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eleonora Gonzaga della Rovere в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|