Емануил А. Видински

Емануил А. Видински
български писател
Роден
27 юни 1978 г. (46 г.)
Националност България
Литература
Жанровестихотворение, разказ, роман
Награди„Рашко Сугарев“ (2004)

Емануил А. Видински (1978) е български писател, поет и музикант.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Публикувал е свои текстове във вестниците „Култура“, „Литературен вестник“, „Капитал Light“, списанията „Кръг“, „Дойче веле“, „Следва“ и порталите sofialive.bg, liternet.bg, slovo.bg, grosnipelikani.net. Съосновател на хуманитарния семинар „Ъгъл“ (2003-2004) върху творчеството на Чавдар Мутафов, Томас Ман и Достоевски.

Автор е на сборника с разкази „Картографии на бягството“ (2005), който е сред шестте номинирани книги за наградата „Елиас Канети“ (2005) и на романа „Места за дишане“ (2008). Носител е на наградата „Рашко Сугарев“ (2004) за разказа си „4 октомври“ и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. „Балкани“ и ОББ (2009) за „Егон и тишината“.

През 2005—2006 г. е редактор на музикалната страница на в. „Литературен вестник“ „Музайка“. Заедно с поетите Петър Чухов и Иван Христов създава групата за етно-рок поезия „Гологан“ (2004). Създател и редактор на поредицата „Световни романи“ към изд. „Алтера“ (2007-2010). Водещ и редактор в българската секция на радио „Дойче веле“ (2008 – 2012).

След завръщането си от Германия през пролетта на 2013 г. Видински създава отново с Петър Чухов групата „Par Avion Band“, в която е основен композитор, вокалист и китарист.

Първото си солово парче Heart Running Low Видински издава през лятото на 2017 г.

Главен редактор на издателство и списание „Панорама“ (2013 – 2016). Преподавател по проза в Академиите по творческо писане „Валери Петров“ и „Заешката дупка“.

Негови текстове са преведени на английски, немски, хърватски, унгарски, испански, полски и арабски език.

През 2017 г. в берлинското издателство eta Verlag излиза немското издание на стихосбирката му „Par Avion“ в превод на Петя Лунд.

Съставител на немския сборник със съвременни български разказвачи „Ein fremder Freund“ (2017), който излиза в Берлин в eta Verlag.

От септември 2019 г. става част от редакционния екип на „Литературен вестник“.

В началото на 2021 г. е поканен от директора на радио Христо Ботев Митко Новков да се включи като водещ в предаването „Гласът на времето“.

През май 2023 г. излиза романът „Дом за начинаещи“, в който Видински разказва за живота си в католически детски дом в Германия през първата половина на 1990-те. През 2024 романът му носи Първа награда за проза на Годишните награди на Портал Култура.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2005 – „Картографии на бягството“, сборник разкази, издателство „Стигмати“ [1]
  • 2008 – „Места за дишане“, роман, издателство „Алтера“ [2][3]
  • 2011 – „Par Avion“, стихотворения, издателство „Жанет 45“ [4]
  • 2015 – „Егон и тишината“, сборник разкази, издателство „Жанет 45“
  • 2023 – „Дом за начинаещи“, роман, издателство „Жанет 45“

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ангел Игов, „Карти, кадри, съновидения“, рец. във в. „Култура“, бр. 20, 27 май 2005 г.
  2. ↑ Илвие Конедарева, „Самотата на дишането в „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“, рец. в „Литературен клуб“, 16 февруари 2010 г.
  3. ↑ Гергина Кръстева, „Места за дишане“ на Емануил А. Видински“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.04.2009, № 4 (113).
  4. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 4 (2666), 3 февруари 2012 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни