Емил Бернар

Емил Бернар
Émile Bernard
френски художник неоимпресионист
Портрет на художника от Анри дьо Тулуз-Лотрек
Роден
Починал
16 април 1941 г. (72 г.)
ПогребанФранция
Националност Франция
Кариера в изкуството
Стилпостимпресионизъм
клоазонизъм
Жанрпортрет,[1] пейзажна живопис,[1] акт,[1] Битова живопис[1]
УчителиФернан Кормон
ПовлиянВинсент ван Гог, Пол Гоген
Емил Бернар в Общомедия

Емил Бернар (на френски: Émile Bernard) е френски художник-неоимпресионист, един от теоретиците на символизма в изкуството.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 април 1868 година в Лил, Франция.[2] През 1886 година пристига в Париж да учи живопис в арт-студиото на Фернан Кормон, където се среща с Тулуз-Лотрек и ван Гог. През същата година е изгонен от студиото за „упорство". От 1886 – 1888 година живее в Понт Авен, където се присъединява към групата на Понт Авен и става приятел на Гоген. Тук през 1887 година заедно с Луис Анкетеном развива стил на рисуване клоазонизъм, при който с различни по цвят контури се отделят формите. 

През 1890 година Емил Бернар преживява религиозна криза, след което художникът се обръща към съдържанието и сюжета на средновековното изкуство.

През 1891 година прекъсва приятелството си с Гоген и се присъединява към групата на символистите Одилон Редон и Фердинанд Ходлер.

Между 1893 и 1903 година пътешества из Египет, Италия и Испания. В тези години създава по-голяма част от символистичните и религиозните си картини.

Бернар става един от значителните майстори на групата на Понт Авен. В началото на своето творчество се увлича от примитивизма, а в края на живота си копира картини на венециански майстори, върху които развива своите художествени страсти. В същото време творчеството на Бернар оказва решаващо влияние в работите на Пикасо и неговия „син период“.

Дългогодишното приятелство на Бернар с ван Гог, Гоген и Сезан оставя ценни за художника творчески изследвания, а разговорите, хвърлят светлина върху начина на мислене и усещанията на големите майстори на живописта.

Умира на 16 април 1941 година в Париж.

Картини

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1888 – „Мадлен в гората на любовта“, Париж, частна колекция.
  • 1893 – „Погребението на Ван Гог“, Париж, колекция на Бернар Форт.
  • 1897 – „Испански художници“, Париж, колекция В.А. Регио.
  • Автопортрет, 1899 г.
    Автопортрет, 1899 г.
  • Исус носи кръста, картина в църквата Сен Жозеф в Понт Авен
    Исус носи кръста, картина в църквата Сен Жозеф в Понт Авен
  • Мадлен в гората на любовта
    Мадлен в гората на любовта
  • Жътва на брега на морето, 1891 г.
    Жътва на брега на морето, 1891 г.
  • Лоенгрин (Езерото с лебедите), 1889 г.
    Лоенгрин (Езерото с лебедите), 1889 г.
  • Венеция
    Венеция

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Propos sur l'art, 2 tomes, ISBN 2-84049-031-5.
  • L'Esclave nue, suivi de La Danseuse persane, roman.
  • Le Parnasse oriental. Le Caire, Beth el Baabri, impr. de E. Messina, 1903. Revue éphémère créée en 1902.
  • Le Voyage de l'être, poèmes d'évolution. Susurrements, Cœur nu, Sentimentalités solitaires, Sensualismes, Malaises cordiaux, Foi, Extases et luttes, suivi de Paysages et du Livre d'hommages, Le Caire, Impr. Moussa Roditi, 1898 (Poésies 1886 – 1898).
  • La Méthode de Paul Cézanne. Exposé critique, Mercure de France, CXXXVIII, 1er mars 1920, p. 289 – 318.
  • Une conversation avec Cézanne, Mercure de France, CXLVIII, 1er juin 1921, p. 372 – 397.
  • Souvenirs sur Paul Cézanne. Une conversation avec Cézanne, la méthode de Cézanne, Paris, Chez Michel, 1925.
  • La Lumière mythique, Jean Dorsal, Paris, Éditions de la Rénovation Esthétique, 1933.
  • Le Sablier, suivi de Les Regrets, Jean Dorsal, Paris, Éditions de la Rénovation Esthétique, 1933.
  • Les Lettres d’un artiste (1884 – 1941), Dijon, Les Presses du réel, 2012 ISBN 978-2-84066-498-7.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г 7433
  2. ↑ Archives du Nord, commune de Lille, acte de naissance no 1911, année 1868 (page 238/1064) Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine..

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бернар, Эмиль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни