Енрико Карузо

Енрико Карузо
италиански оперен певец
Роден	24 февруари 1873 г. Неапол, Италианско кралство
Починал	2 август 1921 г. (48 г.) Неапол, Италианско кралство
Погребан	Италия
Музикална кариера
Псевдоним	Karuzo, Enriko‏
Стил	опера
Инструменти	вокал
Глас	тенор
Активност	1895 – 1920
Лейбъл	Victor Talking Machine Company
Уебсайт	Страница в IMDb
Енрико Карузо в Общомедия

Енрико Карузо (на италиански: Enrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в Неапол, Италия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година.

Карузо като херцогът в Риголето

La donna è mobile от Риголето в изпълнение на Енрико Карузо (1908)

В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година.

Lucia di Lammermoor (1908)

Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас – мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.

Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време.

Карузо умира от плеврит на 2 август 1921 г. в Неапол.

Енрико Карузо и семейството му

• 
  Карузо, съпругата му Дороти и дъщеря им Глория^[1]
• 
  Карузо и съпругата му Дороти
• 
  Карузо, съпругата му Дороти, синът им и брат му Джовани
• 
  Карузо и съпругата му Дороти (Библиотека на Конгреса)^[2]
• 
  Карузо, съпругата му Дороти и синът им (Библиотека на Конгреса)
• 
  Карузо и съпругата му Дороти (Библиотека на Конгреса)
• 
  Карузо вкъщи, до своя фонограф "Victrola", ок. 1910
• 
  Карузо и съпругата му Дороти
• 
  Карузо и съпругата му Дороти (Библиотека на Конгреса)
• 
  Карузо сред семейството си, 1919 (Library of Congress)
• 
  Карузо и дъщеря му Глория, 1919, вероятно в Соренто (Библиотека на Конгреса)

Библиография

• Key P. V. R., Zirato В., Enrico Caruso: A Biography. Boston: Little, Brown, and Co, 1922. 459 p.
• В.Р. Кий, Пиер. Великият Карузо (преведе от немски Георги Белев). София, Наука и изкуство, 1967. с. 260.
• Ybarra, T. E. Caruso: The Man of Naples and the Voice of Gold. New-York: Harcourt, Brace and Company, 1953. 315 p.
• Caruso, Dorothy. Enrico Caruso: His Life and Death, with discography by Jack Caidin. Grant Press, 2007. 316 p.
• Карузо, Дороти. Енрико Карузо (преведе от англ. Вася Данова). София, Музика, 1983. с. 255.
• Freestone J. and H.J. Drummond: Enrico Caruso: his Recorded Legacy. London, 1955.
• Энрико Карузо на сцене и в жизни / Пер. с англ. П.П.Малькова; Общая редакция и послесловие М.П.Малькова М.: Аграф, 2002. 480 с. (Серия „Волшебная флейта“) ISBN 5-7784-0206-6 1500 экз.(руск.)
• М. Мальков. Достойный своего великого таланта/Энрико Карузо на сцене и в жизни:М.Аграф, 2002, стр.450 – 460.(руск.)
• Жорж Кунели (Georges Cunelli). Титта Руффо, Карузо и Шаляпин (преведено от английски от М.Мальков) – електр. изд. Санкт Петербург. 2017(руск.) Източник: Titta Ruffo. An Anthology. Edited by Andrew Farkas. Greenwood Press. London. England; pp. 63 – 68: G. Cunelli, Titta Ruffo, Caruso and Chaliapin.

Източници

1. На 28 май 1921 г. Енрико Карузо напуска Ню Йорк и заминава за Неапол на борда на американския лайнер "Президент Уилсън", придружен от съпругата си Дороти, дъщеря им Глория и брат му Джовани.
2. Сватбено тържество на Енрико Карузо и Дороти Бенджамин на покрива на хотел Knickerbocker (Ню Йорк), 20 август 1918 г.

Външни препратки

• ((it)) Luciano Alberti, CARUSO, Enrico, Dizionario biografico degli italiani, vol. 21, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1978
• Фотографии, архив на Принстънския университет
• ((en)) Enrico Caruso, Encyclopædia Britannica
• ((ru)) Радиопредаване „Энрико Карузо в русском репертуаре“ (цикъл на Максим Малков „Из колекция на редки плочи“)