Ерик Сати Erik Satie | |
френски композитор и пианист | |
Роден | Éric Alfred Leslie Satie
Онфльор, Франция |
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Франция |
Националност | Франция |
Работил | композитор, пианист |
Музикална кариера | |
Стил | Музика на романтизма, Импресионизъм |
Инструменти | пиано |
Направление | модернизъм |
Активност | 1892 – 1923 |
Участник в | „Розенкройцерски орден“ |
Известни творби | Гимнопедии |
Семейство | |
Баща | Жул Алфред Сати |
Майка | Джейн Лесли Антон |
Съпруга | няма |
Партньор | Сюзан Валодон |
Подпис | |
Уебсайт | www.erik-satie.com |
Ерик Сати в Общомедия |
Ерик Сати (на френски: Erik Satie) е френски композитор и пианист, представител на авангардизма от началото на 20. век. Най-известните му произведения са неговите три пиано композиции Гимнопедии (Gymnopédies) от 1888 г. Първата му композиция е „Алегро“ за пиано, написана през 1884.
Ерик Сати е роден на 17 май 1866 г. в Онфльор, Нормандия. Когато е на четири години, семейството се премества в Париж, защото на бащата Алфред е предложена работа като преводач в столицата. През 1872 г. умира майката на Ерик – Джейн. След това трагично събитие Алфред решава да изпрати своите невръстни синове обратно в Онфльор при родителите си. Скоро след завръщането си в родния си град Ерик започва да взима уроци по музика при местен органист.
През 1878 г. след смъртта на баба им, Ерик и по-малкият му брат Конрад заминават отново за Париж, където още същата година баща им се жени повторно за учителка по пиано. 12-годишният Сати започва да изнася концерти заедно със своята мащеха в местни кабарета и салони.
През 1879 г. Сати е приет в Парижката консерватория. Професор Жорж Матиас, който по онова време е преподавал пиано на младия Сати, го описва като бездарен пианист. Други професори са на мнение, че Ерик е много мързелив. Въпреки това никой не отрича, че дори Сати да няма брилянтна техника на изпълнение, в композирането се справя далеч по-добре отколкото останалите студенти. През 1882 г. Ерик напуска консерваторията. След две години и половина, които прекарва вкъщи, решава отново да кандидатства в Консерваторията. Приет е, но и този път нещата не се развиват добре и Сати не успява да създаде по-добро впечатление, затова напуска музикалната академия за втори път. Впоследствие се записва в армията, но шест месеца по-късно е освободен от военна служба, защото развива бронхит.
През 1887 г. Сати се премества в Монмартър, където си наема квартира и започва работа като пианист в местно кабаре. През следващите години се посвещава изцяло на музиката. Написва своите първи композиции: три сарабанди и три гимнопедии (Gymnopédies), които са публикувани от баща му Алфред в Париж. Следват други творби – Ogives и шест Gnossiennes.
Музиката на Сати е изключително новаторска. Творбите му представляват клавирни миниатюри, които са в бавно до умерено темпо, също така често са без тоналност или безмензурни (липсват тактови черти и определен ритъм). Със своите уникални композиции Сати привлича вниманието на Клод Дебюси, с когото се сприятеляват и започват да водят дълга кореспонденция.
През 1891 г. Сати е назначен за композитор и капелмайстор на Ордена на Розенкройцерите.
|