Ерих I | |
херцог на Шлезвиг | |
Печатът на Ерих I Абелсон фон Шлезвиг | |
Роден |
1241 г.
|
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | 1260 – 1272 |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Естридсон |
Баща | Абел |
Деца | Валдемар IV |
Ерих I в Общомедия |
Ерих I Абелсон фон Шлезвиг (на немски: Erich I von Schleswig, Eric Abelsson, на датски: Erik 1. Abelsøn; * ок. 1240/1242; † 27 май 1272) е херцог на Шлезвиг (1260 – 1272).
Той е вторият син на датския крал Абел († убит на 29 януари 1252; упр. 1250 – 1252) и съпругата му Мехтилд фон Холщайн († 1288), дъщеря на граф Адолф IV фон Шауенбург-Холщайн и Хайлвиг фон Липе. Внук е на датския крал Валдемар II (упр. 1202 – 41). Брат е на Валдемар III (1238 – 1257), херцог на Шлезвиг (1252 – 1257), Абел Абелсон (1252 – 1279) и на София Датска (1240 – сл. 1284), омъжена през 1258 г. за княз Бернхард I фон Анхалт-Бернбург († 1286/7).
След смъртта на баща му Абел, херцог на Шлезвиг става по-големият му брат Валдемар III, който започва война за датския престол. След смъртта на брат му Ерих I го наследява и през 1260 г. получава херцогството, но продължава войната за Дания и Шлезвиг. През 1261 г. той печели битката при Лохайде и пленява братовчед си Ерик V от Дания (упр. 1259 – 1286) и майка му. Така той осигурява наследството на линията си в Шлезвиг. Помагат му князете на Рюген, графовете на Холщайн, но постепенно загубва територията си в южната част в полза на короната. Известно време той дори е изгонван в Холщайн.
През 1268 г. Ерих I купува замък Готорф от Бундо († 1282), епископът на Шлезвиг, и започва да го престроява на херцогски замък.
Ерих I се жени през 1259/1260 г. за принцеса Маргарета фон Рюген (* пр. 1256; † 27 май 1272), дъщеря на княз Яромар II фон Рюген († 1260/1261) и принцеса Еуфемия от Померания († 1270). Те имат децата:[1][2]