Ерих Нойман Erich Neumann | |
германски психолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | Германия |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин Университет на Ерланген |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Учил при | Карл Густав Юнг |
Работил в | Институт „Карл Густав Юнг“ |
Ерих Нойман в Общомедия |
Ерих Нойман (на немски: Erich Neumann) е германски психолог, писател и един от най-надарените студенти на Карл Густав Юнг.
Роден е на 23 януари 1905 година в Берлин, Германия. Завършва Берлинският университет през 1927. По-късно се мести в Тел Авив. Много години подред се връща в Цюрих, където води лекции в Института „Карл Густав Юнг“. Отделно от тях води лекции в Англия, Франция и Холандия. Член е на Международната асоциация за аналитична психология и президент на Израелската асоциация на аналитичните психолози. Практикува аналитична психология в Тел Авив от 1934 до смъртта си през 1960 година.
Най-известните му работи са „Великата майка“ [1] и „Произход и история на съзнанието“. Други негови работи като „Дълбинна психология и нова етика“, отразяват човешката деструктивност и начина по който човешката психика взаимодейства със собствената си сянка.
Нойман развива по-нататък изследванията си за женските архетипи в своята книга „Изкуство и творческо несъзнавано“, „Страха от женското“ и „Любов и психе“.
|