Ернст Яндъл Ernst Jandl | |
австрийски поет, драматург и преводач | |
Роден |
Виена, Първа австрийска република |
---|---|
Починал | |
Погребан | Виена, Австрия |
Националност | Австрия |
Учил във | Виенски университет |
Литература | |
Жанрове | поезия |
Течение | конкретна поезия |
Повлиян | Е. Е. Къмингс, Жак Превер |
Семейство | |
Съпруга | Розвита Бирти |
Партньор | Фридерике Майрьокер |
Подпис | |
Уебсайт | www.ernstjandl.com |
Ернст Яндъл в Общомедия |
Ернст Яндъл [1] (на немски: Ernst Jandl) е австрийски поет, драматург, есеист и преводач, роден във Виена.
След като завършва гимназия, осемнадесетгодишен е пратен на фронта и в края на Втората световна война попада в американски плен. В пленническия лагер опознава новата американска литература, преди всичко произведенията на Гъртруд Стайн, които оказват трайно въздействие върху художественото му развитие. След освобождението си Яндъл следва германистика и англицистика и от 1949 до 1979 г. работи като гимназиален учител във Виена.
Още в 1952 г. Ернст Яндъл публикува първите си стихове в списание „Нойе веге“, а след няколко години излиза и първата му стихосбирка „Други очи“ (1956). Най-известната книга на поета „Звук и Луизе“ [2] е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндъл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от „Кабаре Волтер“, стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му „Изкуственото дърво“ (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката „Задържан“ (1973). Сборникът „Префасониране на фуражката“ (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката „Жълтото куче“ (1980).
В последното десетилетие от живота си Яндъл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си „Идилии“ (1989) и „Станци“ (1992). До късната си стихосбирка „Петер и кравата“ (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите „Поетически творби“ в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен „Из действителния живот“ (1999).
Ернст Яндъл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата Фридерике Майрьокер, си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време.
В чест на писателя през 2001 г. е учредена австрийската международна литературна награда „Ернст Яндл“.
|