Жак Пепен

Жак Пепен
Жак Пепен на Aspen Food and Wine Classic 2006 г.
Жак Пепен на Aspen Food and Wine Classic 2006 г.
Роден18 декември 1935 г. (1935-12-18) (88 г.)
Националност Франция
Жанрдокументалистика
Темафренска кухня
НаградиКавалер на Ордена на Почетния легион
Уебсайт
Жак Пепен в Общомедия

Жак Пепен (на френски: Jacques Pépin) е френски майстор-готвач, носител на отличия, автор и водещ на телевизионни програми и автор на книги, който живее и работи в САЩ. [1]

Кариера в готварството

[редактиране | редактиране на кода]

Пепен е роден в Бург ан Брес, близо до Лион, където започва работа на 12-годишна възраст в ресторанта на родителите си „Пеликанът“ (Le pelican). Продължава в Париж, в хотел „Плаза Атене“ (Plaza Athénée), под ръководството на Люсиен Диа. Бил е главен готвач на президента Шарл де Гол и на 2 министър-председатели на Франция.

След като се преселва в САЩ, отказва предложение за работа в Белия дом за президента Джон Кенеди, за да оглави развойния отдел на веригата хотели „Хауърд Джонсънс“ (Howard Johnson's). Остава на тази позиция 10 години.

Отделно от кулинарията получава магистърска диплома върху френската поезия от XVIII век от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Телевизионна звезда и автор

[редактиране | редактиране на кода]

Пепен участва в няколко кулинарни шоу-програми.

Автор е на 18 книги. Книгата му „Техниката“ (La Technique) [2] се смята и до днес за основно помагало по френска кухня. Успехът на книгата го подтиква да заснеме телевизионна версия на уроците си, излъчена под името The Complete Pépin за пръв път от телевизия PBS през 1997 г.

Пепен участва и в продукция за същата телевизия през 1999 г. с предаването Julia and Jacques Cooking at Home. Съвместната му работа с Джулия Чайлд му носи наградата Daytime Emmy през 2001 г.[3]

Предаването му Jacques Pépin: Fast Food My Way, създадено през 2004 г., е екранизация на едноименната му книга от същата година. В България то се излъчва от „Фиеста ТВ“.

Пепен днес

[редактиране | редактиране на кода]

Жак Пепен е ректор за специални програми на Френския кулинарен институт в Ню Йорк. Участва активно в департамента по гастрономия на Бостънския университет, където води дистанционни курсове по френска кухня и култура. Съосновател на Oceania Cruises, където има ресторанти с неговото име.

Освен това води колонка в списание Food&Wine. [4] Живее със съпругата си Глория в гр. Медисън, щ. Кънектикът.

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Пепен е провъзгласен за кавалер на най-голямата френска награда за цивилни лица – Ордена на Почетния легион.[5]

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Chez Jacques: Traditions and Rituals of a Cook (w/Tom Hopkins, 2007)
  • Fast Food My Way (2004)
  • The Apprentice: My Life in the Kitchen (2003)
  • Jacques Pépin Celebrates (2001)
  • Julia and Jacques: Cooking at Home (1999) (with Julia Child and David Nussbaum)
  • Jacques Pépin's Kitchen: Encore with Claudine (1998)
  • The French Culinary Institute's Salute to Healthy Cooking (1998) (with Alain Sailhac, Andre Soltner, and Jacques Torres)
  • The Complete Pépin (1997; relaunched in 2007)
  • Jacques Pépin's Kitchen: Cooking with Claudine (1996)
  • Jacques Pépin's Table (1995)
  • Cuisine Economique (1992)
  • Today's Gourmet II (1992)
  • Today's Gourmet (1991)
  • Short-Cut Cook (1990)
  • The Art of Cooking, Vol 2 (1988)
  • The Art of Cooking, Vol 1 (1987)
  • Everyday Cooking With Jacques Pepin (1982)
  • La Methode (1979)
  • La Technique (1976)
  • Jacques Pépin: A French Chef Cooks at Home (1975)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.cultureandtourism.org // Архивиран от оригинала на 2009-04-11. Посетен на 2009-04-02.
  2. ↑ www.amazon.co.uk
  3. ↑ www.infoplease.com
  4. ↑ www.foodandwine.com
  5. ↑ www.droit.org, архив на оригинала от 24 март 2009, https://web.archive.org/web/20090324050650/http://www.droit.org/jo/20040411/PREX0407238D.html, посетен на 2 април 2009 
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни