Жан д'Ормесон

Жан д'Ормесон Jean d' Ormesson
френски писател и журналист
През 2007 г.
Роден	Jean Bruno Wladimir François de Paule Lefèvre d'Ormesson 16 юни 1925 г. Париж, Франция
Починал	5 декември 2017 г. (92 г.) Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Религия	Католическа църква
Националност	Франция
Учил в	Лицей Анри IV[1] Екол нормал (Париж)[1]
Работил	писател
Литература
Период	1956-2017
Жанрове	роман, есе
Награди
Семейство
Баща	André d'Ormesson (1877-1957)
Други роднини	Луи Мал (братовчед(ка))
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Жан д'Ормесон в Общомедия

Жан д'Ормесон (на френски: Jean d'Ormesson) (16 юни 1925 – 5 дек. 2017) е френски писател и журналист, член на Френската Академия. В периода 1974-1977 г. е директор на в-к „Фигаро“. Автор е на множество романи и есеистични книги, които получава разнообразни литературни награди. Погребан е с национални почести, като надгробното слово е прочетено от президента Еманюел Макрон.

Биография

Жан д'Ормесон е потомък във фамилия на благородници. Гимназиално образование получава в Ница и на 19 г. възраст постъпва във висшата Нормална школа. Дипломира се като историк и литератор, а при трети опит в 1949 г. се класира в агрегацията по философия.^[2]

В 1956 г. публикува първия си роман Любовта е удоволствие (L'amour est un plaisir), като издателят му го рекламира като равностоен с нашумялата Франсоаз Саган. Книгата обаче се продава в съвсем скромен тираж. Едва в 1971 г. д'Ормесон постига реалния си успех със „Cлавата на империята“, който се продава в 100 хиляден тираж и получава наградата за роман присъждана от Френската академия. Автобиографичната книга „Този мой живот си беше хубав“ излиза в 2016 г. и печели наградата Жан-Жак Русо, присъждана всяка година за произведение от този жанр.

Библиография

• L'Amour est un plaisir (1956)
• Du côté de chez Jean (1959)
• Un amour pour rien (1960)
• Au revoir et merci (1966)
• les Illusions de la mer (1968)
• La Gloire de l'Empire (1971) – Grand Prix du roman de l'Académie française
  Славата на империята, изд. „Парадокс“, София (2018), ISBN – 978-954-553-141-5
• Au plaisir de Dieu (1974)
• Le Vagabond qui passe sous une ombrelle trouée (1978)
• Dieu, sa vie, son œuvre (1981)
  Бог: неговият живот и творчество, изд. „Парадокс“, София (2015), ISBN – 978-954-553-142-2
• Mon dernier rêve sera pour vous (1982)
• Jean qui grogne et Jean qui rit (1984)
• Le Vent du soir (1985)
• Tous les hommes en sont fous (1985)
• Le Bonheur à San Miniato (1987)
• Album Chateaubriand (1988)
• Garçon de quoi écrire (1989) – с Франсоа Сюдро
• Histoire du juif errant (1991)
  История на скитащия евреин, изд. „Парадокс“, София (1995)
• Tant que vous penserez à moi (1992) – с Еманюел Берл
• La Douane de mer (1994)
• Presque rien sur presque tout (1995)
• Casimir mène la grande vie (1997)
• Une autre histoire de la littérature française (vol. I, 1997 & vol. II, 1998)
• Le Rapport Gabriel (1999)
  Докладът на Гавриил, изд. „Парадокс“, София (2010), ISBN – 978-954-553-087-6
• Voyez comme on danse (2001)
• C'était bien (2003)
• Et toi, mon cœur, pourquoi bats-tu? (2003)
• Une fête en larmes (2005)
• La Création du monde (2006)
• Odeur du temps (2007)
• Qu'ai-je donc fait (2008)
• L'enfant qui attendait un train (2009)
• Saveur du temps (2009)
• C'est une chose étrange à la fin que le monde (2010)
• Un jour je m'en irai sans en avoir tout dit (2013)
• Dieu, les affaires et nous (2015)
• Je dirai malgré tout que cette vie fut belle (2016)
  „Този мой живот си беше хубав“, София: Парадокс, 2020

Източници

1. www.whoswho.fr // Посетен на 13 март 2024 г.
2. Жан д’Ормесон в „Литературен свят“