Жив диск

Жив диск (на английски: Live CD) е диск, на който е записана програма или операционна система. При поставяне на живия диск в компактдисковото устройство и рестартиране на компютъра системата тръгва, без да се нуждае от инсталация.

Използва се също и терминът зареждащ диск (на английски: bootable disc). Програмата, която се зарежда от този диск, работи без операционна система (пример за такава е програмата за тестване на оперативната памет Memtest86+).

Не всеки зареждащ диск е жив диск. Обикновените инсталационни дискове съдържат програми, които не могат да се ползват, преди да бъдат инсталирани. За целта при зареждане на системата от инсталационния диск, се стартира автоматично инсталационната програма. Такъв диск не е жив.

Повечето живи дискове също могат да се инсталират, но това, което ги отличава от обикновените инсталационни дискове, е възможността пълноценно да се ползват програмите, записани на тях, без да има нужда да се инсталират на твърдия диск.

Жива дистрибуция

[редактиране | редактиране на кода]
Жива дистрибуция на Ubuntu 18.04

Жива дистрибуция е термин, използван за операционна система (най-често ГНУ/Линукс дистрибуция), която няма нужда от инсталация върху твърдия диск, а се изпълнява директно от преносим носител.[1] В английския език се ползват термините Live Distro и Live Distribution. Много често живите дистрибуции се записват на компактдискове и са известни като живи дискове (на английски език терминът е Live CD или LiveDVD). Също така живите дистрибуции се записват и върху USB флаш памет (тогава се нарича Live USB).

Терминът „жив“ идва от факта, че операционната система не е записана на твърдия диск. Вместо това тя „оживява“ от преносимия носител веднага след стартиране, без да се налага първо да бъде инсталирана на твърдия диск.

Живата дистрибуция не променя вече инсталираната операционна система или файловете, ако изрично не ѝ бъде указано. Системата се връща в предишното си състояние, след като се махне преносимият носител, където е записана дистрибуцията, и компютърът се рестартира. Това се получава, като се създават временни файлове не на твърдия диск, а в някакъв вид временна памет – най-често RAM диск, а файловете, които не се променят по време на работа, се прочитат директно от преносимия носител (като се декомпресират в реално време, ако са компресирани). Въпреки че живата дистрибуция няма нужда от твърд диск, той може да е полезен, когато оперативната памет е недостатъчна – на него може да се създаде swap файл (или даже swap дял), който да се ползва като алтернатива на оперативната памет.

Много често живите дистрибуции се ползват като „демонстрационни версии“ и са лесен начин да се направи предварителен преглед на операционна система, без тя изобщо да се инсталира.[2]

Общи черти

[редактиране | редактиране на кода]

Някои живи дистрибуции имат възможността да се инсталират на твърдия диск или на флашка и могат да работят с информацията, записана на вътрешни или външни устройства.

Повечето живи дистрибуции са базирани на Linux, но има и такива, базирани на други операционни системи – Mac OS, Mac OS X, Solaris, BeOS, ReactOS, FreeBSD, Minix, NetBSD, Plan 9 from Bell Labs, MS-DOS и даже Microsoft Windows. Правния статус на живи дистрибуции, базирани на Windows, не е много ясен.

syslinux се използва за зареждане на базирани на Linux живи дистрибуции, както и Linux дискети. На компютър зареждаемо CD обикновено отговаря на стандарта El Torito, който използва специален файл на диска (може и да е скрит) като образ на дискета. Много базирани на Линукс живи дистрибуции използват компресиран системен образ, често с cloop (compressed loopback) драйвер, или squashfs компресирана файлова система, което удвоява капацитета, макар и увеличавайки времето за стартиране. В резултат на използване на компресиране могат да се запишат повече програми. Типична система, базирана на Knoppix, има около 1200 програми.

Живите дистрибуции имат разширена поддръжка на автоматична конфигурация и plug-and-play функционалност. Това е необходимо за улесняване на потребителя – не трябва всеки път да конфигурира системата, което я прави по-лесна за използване от неопитни потребители.

Емулация

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: виртуална машина

Използването на емулатори улеснява още използването на живи дистрибуции, без да се записва на компактдиск и стартира на компютъра. VMware е най-добре поддържаният за i386. Други са: QEMU, PearPC и Bochs, които могат да емулират x86 на PowerPC платформа, но поради метода на програмна емулация те са доста по-бавни. Друг емулатор, станал безплатен софтуер, е Microsoft Virtual PC.

Списък на живи дистрибуции

[редактиране | редактиране на кода]

Базирани на GNU/Linux

[редактиране | редактиране на кода]

Базирани на Apple Macintosh OS

[редактиране | редактиране на кода]

Базирани на BSD

[редактиране | редактиране на кода]

Базирани на Microsoft Windows

[редактиране | редактиране на кода]

Представители на Microsoft описват усилията на трети страни за създаване на живи дистрибуции като „неправилно лицензирано“ използване на Windows. Microsoft разрешава ползването на MS WinPE, но той не е достъпен на дребно.

MS-DOS съвместими

[редактиране | редактиране на кода]

Базирани на OpenSolaris

[редактиране | редактиране на кода]
  • BeleniX е най-напредналата LiveDistro
  • Nexenta е LiveDistro базирана OpenSolaris адро и GNU програми
  • SchilliX първата OpenSolaris LiveDistro.

Други операционни системи

[редактиране | редактиране на кода]

Живи дистрибуции, предназначени за поправка или „спасителни“

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Най-добрите Linux дистрибуции в началото на 2018 година // 16 януари 2018.
  2. ↑ Thomas, Keir. Beginning Ubuntu Linux. 2007. ISBN 978-1-4302-0191-5.