Зайчар | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1109 души[1] (15 март 2024 г.) 48,3 души/km² |
Землище | 22,975 km² |
Надм. височина | 414 m |
Пощ. код | 8557 |
Тел. код | 059405 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 30243 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023) |
Кметство – кмет | Мустафа Ходжа |
Зайча̀р е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Село Зайчар се намира около 10 km на запад-югозапад от общинския център село Руен и 10 km на северозапад от град Айтос. Разположено е в северните склонове на Карнобатската планина, Източна Стара планина[2], край река Голяма (Алма дере, известна на различните места по течението ѝ и като Боаздере, Шиваровска река, Коджадере)[3] (десен приток на река Луда Камчия), която има началото си в южните околности на селото. Общински път свързва Зайчар със съседното на север село Вресово и минаващия през него третокласен републикански път III-7305, както и с близкия източно от Вресово третокласен републикански път III-208, който на север води към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина е около 416 m при влизането на общинския път в Зайчар от изток, нараства бавно на запад до към 430 m в северозападния край на селото, а на югоизток около реката намалява до около 370 m.
Климатът е преходноконтинентален с планинско климатично влияние, в землището преобладават лесивираните почви[4].[2]
Населението на село Зайчар[5] наброява 798 души към 1934 г. и запазва приблизително такова равнище до 1956 г., към 1965 г. нараства рязко, има максимума си – 1182 души към 1985 г., а към 2018 г. наброява (според текущата демографска статистика за населението) 1110 души.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1132 лица, за 1108 лица е посочена принадлежност към „турска“ етническа група и за останалите не е даден отговор.[6]
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Гюдженлер. Преименувано е на Зайчар през 1934 г.[7][2]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
Численост | |
Общо | 1132 |
Българи | - |
Турци | 1108 |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 0.22 |
Религията, изповядвана в село Зайчар, е ислям.
Село Зайчар към 2020 г. е център на кметство Зайчар.[9][10]
В село Зайчар към 2020 г. има:
|