Златният век (филм, 1930)

Вижте пояснителната страница за други значения на Златният век.

---

„Златният век“
L'Âge d'or
Режисьори	Луис Бунюел
Продуценти	Шарл дьо Ноай
Сценаристи	Луис Бунюел Салвадор Дали
В ролите	Гастон Модо Лия Лис Макс Ернст
Музика	Луис Бунюел Жорж ван Пари Рихард Вагнер Феликс Менделсон В.А. Моцарт Клод Дебюси Лудвиг ван Бетховен Франц Шуберт
Монтаж	Луис Бунюел
Премиера	29 ноември 1930
Времетраене	63 минути
Страна	Франция
Език	френски
Външни препратки
IMDb Allmovie
Златният век в Общомедия

„Златният век“ (L'Âge d'or) е сюрреалистичен филм на режисьора Луис Бунюел от 1930 година. Бунюел пише сценария заедно със Салвадор Дали.

Продукция

В края на 1929 година, след успеха на първия си експериментален филм „Андалуското куче“, Бунюел и Дали получават поръчка за нов късометражен филм от Мари-Лор и Шарл дьо Ноай, собственици на частно кино и спонсори на артисти, като Ман Рей и Пиер Шенал.^[1] Първоначалният замисъл е филмът да е приблизително с дължината на „Андалуското куче“, но да е озвучен, но до средата на 1930 година той постепенно нараства до един час.^[2] Притеснен от увеличената дължина на филма и от удвоения му бюджет, Бунюел предлага да спре работата по него и да изреже част от материала, но Дьо Ноай го оставят да продължи.^[2]

Докато работят по сценария на филма, Бунюел и Дали влошават отношенията си. Бунюел, който през тези години има подчертано леви политически възгледи,^[3] се стреми към осмиване на всички буржоазни институции, докато Дали, който по-късно подкрепя националистите в Испания, цели просто създаването на скандал с използването на скатологични и антикатолически образи.^[4] Напрежението между тях се изостря, след като на вечеря в Кадакес Бунюел се опитва да удуши Гала, любовница на Дали и съпруга на поета Пол Елюар.^[5] След този инцидент Дали се отказва от участие във филма.^[6] По време на снимките Бунюел се справя със своята техническа неподготвеност като снима сцените последователно и използва целия заснет материал. Той кани свои приятели и поснати да участват във филма без заплащане – така всеки, дошъл със смокинг или вечерна рокля получава роля в сцената в салона.^[2]

Отзвук

Премиерата на „Златния век“ се състои в Студио 28 в Париж на 29 ноември 1930 година и той е посрещнат с вълна от протести. Обявен от Салвадор Дали за целенасочена атака срещу католицизма, „Златният век“ предизвиква скандал, по-голям от този с „Андалуското куче“.^[7] Една от първите прожекции е нападната от членове на крайнодесните Лига на патриотите и Антиеврейска младежка група, които заливат екрана с мастило и вандализират съседната художествена галерия, унищожавайки ценни сюрреалистични картини.^[8][9] Филмът е забранен от парижката полиция „в името на обществения ред“.^[10] Дьо Ноай са заплашени с отлъчване от Църквата заради светотатствената финална сцена на филма, свързваща визуално Иисус Христос с текстовете на Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, и през 1934 година решават да изтеглят от обращение всички копия на филма – той не е показван отново до 1979 година, след тяхната смърт,^[11] с изключение на едно копие, нелегално пренесено в Англия и показвано на частни прожекции.^[12] Скандалът със „Златния век“ е толкова голям, че премиерата на друг филм, финансиран от Дьо Ноай – „Кръвта на поета“ на Жан Кокто, е отложена с две години,^[13] а Шарл дьо Ноай е принуден да напусне Парижкия жокей клуб.^[14]

От друга страна в резултат на скандала Бунюел и водещата актриса на филма Лия Лис предизвикват интереса на „Метро-Голдуин-Майер“ и пътуват до Холивуд на разноски на студиото.^[15]

Бележки

1. Hammond 2003, с. 124.
2. Hammond 2003, с. 116.
3. Gubern 2012.
4. Advameg 2012.
5. Thurlow 2008, с. 3.
6. Dalí 1942, с. 276 – 277.
7. Fanés 2007, с. 171.
8. Kyrou 1963, с. 30.
9. Scheib 2012.
10. Instituto Cervantes 2001, с. 62.
11. Laufer 2012.
12. Lim 2006, с. 7.
13. Burke 2005, с. 114.
14. Teitelbaum 2010, с. 102.
15. Durgnat 1968.

Цитирани източници

• Marxism – European Cinema Before and After World War II // filmreference.com. Advameg, 2012. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
• Burke, Carolyn. Lee Miller: A Life. New York, Knopf, 2005. ISBN 0-375-40147-4. (на английски)
• Dalí, Salvador. The Secret Life of Salvador Dali. New York, Dial Press, 1942. (на английски)
• Durgnat, Raymond. Luis Buñuel. Berkeley, University of California Press, 1968. (на английски)
• Fanés, Fèlix. Salvador Dali: The Construction of the Image. New Haven, Yale University Press, 2007. ISBN 978-0-300-09179-3. (на английски)
• Gubern, Román et al. Luis Bunuel: The Red Years, 1929 – 1939. Madison, University of Wisconsin Press, 2012. ISBN 978-0-299-28474-9. (на английски)
• Hammond, Paul. L'Age d'Or // British Film Institute Film Classics, Volume 3. New York, Taylor and Francis, 2003. ISBN 1-57958-328-8. (на английски)
• Instituto Cervantes. Buñuel, 100 año: es peligroso asomarse al Interior. New York, Museum of Modern Art, 2001. ISBN 978-0-8109-6219-4. (на испански)
• Kyrou, Ado. Luis Buñuel: an introduction. New York, Simon and Schuster, 1963. (на английски)
• Laufer, Laura. L'Âge d'or" de Luis Bunuel // Le Centre Georges-Pompidou, 2012. Архивиран от оригинала на 2013-06-15. Посетен на 23 юли 2012. (на френски)
• Lim, Dennis. The Village Voice Film Guide: 50 Years of Movies from Classics to Cult Hits. New York, Wiley, 2006. ISBN 0471787817. (на английски)
• Scheib, Richard. L'Age d'Or // Moria – The Science Fiction, Horror and Fantasy Film Review, 2012. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
• Teitelbaum, Mo Amelia. The Stylemakers: Minimalism and Classic-Modernism 1915 – 45. London, Philip Willson, 2010. ISBN 978-0-85667-703-8. (на английски)
• Thurlow, Clifford. Making Short Films: The Complete Guide from Script to Screen, 2nd ed. Oxford, Berg, 2008. ISBN 978-1-84520-803-5. (на английски)