И-12 (АНТ-23)
| И-12 (АНТ-23) | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава |  СССР |
| Тип | изтребител |
| Конструктор | Андрей Туполев |
| Произведени бройки | 1 |
| Първи полет | 29 август 1931 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 1 |
| Дължина | 9,52 m |
| Размах на крилете | 15,67 m |
| Площ на крилете | 33 m² |
| Тегло (празен) | 1818 kg |
| Тегло (пълен) | 2405 kg |
| Мощност | 2 × 420 к. с. (2 × 313 kW) |
| Макс. скорост | 318 km/h на 5000 m |
| Таван на полета | 9320 м |
| Въоръжение | |
| Оръдие | 2 × 76 mm динамореактивни оръдия АПК-4 |
И-12 (АНТ-23 „Баумански комсомолец“) „изтребител дванадесети“ е експериментален съветски изтребител с тандемно разположени двигатели и динамореактивни (безоткатни) оръдия APK-4, калибър 76,2 mm. Излита за първи път през 1931 г. Не показва високи резултати. Построен е само един прототип.
История
[редактиране | редактиране на кода]Конструктор на самолета е ръководителят на бригада ОАГОС (Отдел Авиация, Хидроавиация и Опитно Строителство към ЦАГИ), Виктор Николаевич Чернишов – авиоконструктор, старши инженер на ОАГОС. От 1934 г. е директор на Воронежкия авиозавод, неоснователно репресиран и разстрелян. Реабилитиран е посмъртно. Сглобяването на И-12 приключва в началото на лятото на 1931 г. и през юли той се появява на летището. На 29 август се провежда първия полет, показал напълно задоволителни характеристики. На 21 март 1932 г., при пробна стрелба с оръдията, частично е разрушена конструкцията на самолета. Въпреки това, пилотът успява да приземи самолета. При кацането се пречупва опашната греда, но пилотът и самолетът не са засегнати. За този подвиг на 20 май 1932 г. пилотът Козлов е награден с орден Червена Звезда. След инцидента самолетът е възстановен, но поради слаби летателни характеристики, е взето решение за прекратяване на работата по този проект.
Отстраняването на недостатъците е планирано за втория екземпляр с леки променени размери – АНТ-23 бис.
Работата по И-12 бис започва още през лятото на 1931 г., но е спряна във връзка с незадоволителното представяне на първата машина при полетните изпитания. В процеса на монтаж конструкцията претърпява много промени. Работата се проточва и ръководство вече не обръща особено внимание на проекта. При тези условия през 1933 г. бауманската организация на ВЛКСМ решава да поеме шефство над самолета, поради което И-12 бис получава името „Баумански комсомолец“. Комсомолците от ЦАГИ поемат обещание да отработят по монтажа на самолета по 60 часа в свободното си време. Въпреки че машината е почти построена (към 1 януари 1934 г. завършеността ѝ е определена като 84,95 %), положението не може да бъде спасено. На 4 юни в завода пристига заповед на заместник-началника на ЦАГИ Андрей Николаевич Туполев за прекратяване на работите по И-12 бис.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]И-12 бис е изцяло метален, едноместен, с два двигателя Bristol Jupiter VI на фирмата Gnome-Rһone, монтирани в тандем, с пилотската кабината между тях, двуосен нископлощник с оръдия APK-4 (76,2 mm) в основата на крилете. Опашните греди са изработени от изтънени до 170 mm водопроводни тръби – дебелината на стените е от 1 до 3 mm. Всяка греда се състои от три тръби, свързани посредством резба и нипели.
Шасито е пирамидално, с ресори от гумени пластини – достатъчно високо, за да се осигури добър просвет на задния винт от земята. На всяка от гредите има подпори.
Летателно-технически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Източник: Gunston, 1995; Шавров, 1985.
Технически характеристики
- Екипаж: 1
- Дължина: 9,52 m
- Размах на крилете: 15,67 m
- Площ на крилете: 33 m²
- Тегло празен: 1818 kg
- Полетно тегло: 2405 kg
- Двигатели: 2 × бутално-мотовилкови Bristol Jupiter VI
- Мощност: 2 × 420 к. с. (2 × 313 kW)
Летателни характеристики
- Максимална скорост: 318 km/h на 5000 m
- Скорост при кацане: 100 km/h
- Далечина на полета: 405 km
- Таван на полета: 9320 m
- Скороподемност: 5000 m за 7,7 min
- Натоварване на крилото: 80 kg/m²
Въоръжение
- 2 × 76 mm динамореактивни оръдия АПК-4
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Шавров, В. Б. История конструкций самолётов в СССР до 1938 г Архив на оригинала от 2008-06-26 в Wayback Machine.. – 3-е. — М.: Машиностроение, 1985. – 752 с.
- Gunston, Bill. Tupolev Aircraft since 1922. – Naval Institute Press, 1995. – P. 74 – 77. – 254 p. – (Putnam Aviation Series). ISBN 1-55750-882-8.
- М. Б. Саукке. Неизвестный Туполев Архив на оригинала от 2009-04-11 в Wayback Machine..
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- АНТ-23 // Уголок неба.
- АНТ-23 Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine. // aviation.ru.