Иван Радулов | |
Спаски – Радулов (1973) | |
Информация | |
---|---|
Държава | България |
Роден | |
Звание | гросмайстор (1972) |
ЕЛО | 2265 (август 2013) |
Най-високо ЕЛО | 2415 (юли 1997) |
Място в света | 47 (юли 1973) |
Място в държавата | 66-о |
Страница в сайта на ФИДЕ | |
Иван Радулов в Общомедия |
Иван Георгиев Радулов е български шахматист, гросмайстор и републикански шампион, неколкократен участник в шахматни олимпиади с отбора на България. През 1973 г. достига 47-о място в света по ЕЛО рейтинг.
Радулов става международен майстор през 1968 г. и гросмайстор през 1972 г. 70-те години са най-успешните в кариерата му: републикански шампион през 1971, 1974, 1977 и 1980, печели международни турнири в Торемолинос – 1971, Хелзинки – 1972, Монтиля – 1974 (пред Любомир Кавалек, Хелмут Пфлегер, Мигел Кинтерос, Флорин Георгиу и Улф Андерсон), Баймок 1975 и отново Монтиля 1975 (дели първо място с Лев Полугаевски).
Участва и в Междузоналния турнир в Ленинград през 1973 г. Класира се 12-и от 18 участника.
Състезава се осем пъти (от 1968 до 1986 г.) с отбора на България на шахматни олимпиади, като завоюва още при първото си участие индивидуален и отборен бронзов медал.
Радулов, освен шахматист е и строителен инженер – измежду проектите му е и участие в изграждането на Централна железопътна гара София. С жена си Елеонора имат две деца и четири внука: Виктория, Иван, още един Иван и Юлиян.
Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
1968 | Лугано | България | 3 | Първа резерва |
1970 | Зиген | България | 7 | Първа резерва |
1972 | Скопие | България | 6 | Трета |
1974 | Ница | България | 4 | Първа |
1978 | Буенос Айрес | България | 13 | Първа |
1980 | Ла Валета | България | 19 | Трета |
1982 | Люцерн | България | 6 | Втора |
1986 | Дубай | България | 6 | Четвърта |
Година | Организатор | Отбор | Класиране (отборно) |
Дъска |
1970 | Капфенберг | България | 6 | Пета |
1977 | Москва | България | 5 | Първа |
1980 | Скара | България | 5 | Трета |
1983 | Пловдив | България | 6 | Втора |