Иван Снегаров

Иван Снегаров
български историк
Роден
Починал
1 март 1971 г. (87 г.)
Учил вЦариградска българска духовна семинария
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет

Иван (Януш[1]) Йончев Снегаров (изписване до 1945 година: Иванъ Йончевъ Снѣгаровъ) е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Снегаров е роден на 12 октомври (30 септември стар стил) 1882 година[3] в град Охрид. Баща му Йонче Снегаров е занаятчия, който умира преди раждането на сина си. Майка му Диаманда е православна албанка. Учи в гръцкото и българското класно училище в Охрид, след което става общ работник в Тулча и Килия. После учи занаят в Охрид и от 1900 година учи в Цариградската духовна семинария, която завършва в 1906 година.[2] Става учител в Енидже Вардар. Между 1906 и 1907 година е писар в Българската екзархия в Цариград.[2] През 1908 – 1912 година следва в Киевската духовна академия, която завършва със степен „кандидат на богословските науки“ за дисертацията си „История на Охридската архиепископия“.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година, Снегаров е сред основните двигатели на опита за уния на новоснования Национален съюз.[4]

През 1912 – 1926 година е учител в Цариградската семинария,[2] Педагогическото училище в Сяр,[2] Солунската мъжка гимназия (от пролетта на 1913),[5] в Ямболската гимназия (1913 – 1914),[2] Софийската семинария (1919-1920) и Първа софийска мъжка гимназия (1922 – 1926). От 1926 година е редовен доцент в Богословския факултет на Софийския университет в катедрата по църковна история. От 1929 година е извънреден професор, а от 1933 година – редовен професор и ръководител на катедрата до 1936 година. В 1933 година става член-кореспондент, а в 1943 година академик на Българската академия на науките.[2] Титуляр е на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година.

Директор е на Института за българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година. Директор е на Архивния институт при БАН (1951 – 1959).[2]

Редактор е на „Църковен вестник“ (1914-1919, 1928-1931), на списание „Народен страж“ (1919-1933) и списание „Духовна култура“.[2]

Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920 – 1923). Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6] Член-учредител е на Македонския научен институт[7] и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924 – 1943).

Македония (Солун, Охридската книжовна школа, Скопската епархия и други) стои в центъра на научните интереси на Иван Снегаров. Неговият капитален труд е История на „Охридската архиепископия“, С. 1924. Многобройните му трудове засягат житията на Климент Римски, Климент Охридски, българския патриарх Йоаким I, цар Симеон I, българското Възраждане и много други теми.

Иван Снегаров прави много научни командировки и открития. Огромният му архив се пази в Научния архив на БАН.

В края на 1959 година Снегаров потвърждава пред сътрудника на УДБ-а Коста Балабанов, че той, неговите родители и роднини, както и всички останали охридчани, винаги са се чувствали българи.[8]

Иван Снегаров умира на 1 март 1971 година в София.[9]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Статия на Соня Зафирова в: Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. III, София 2003, ISBN 954-430-943-8, с. 687 – 691

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 59.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 374.
  3. ↑ Христов, Димитър. Охридско утро, Софийска привечер. Градовете и годините на Иван Снегаров, София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 22-23.
  4. ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 262.
  5. ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. VI.
  6. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  7. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. ↑ Доклад на Коста Балабанов от 26 януари 1960 г., с. 6 Архив на оригинала от 2012-08-13 в Wayback Machine., взет от сайта www.kvf.org.mk на 7.08.2012 г. (според друго донесение на Балабанов, Снегаров зявил „...старите охридчани винаги сме се чувствали българи“ – Доклад на Балабанов от 15 юли 1960 г., с. 2 Архив на оригинала от 2012-08-13 в Wayback Machine.)
  9. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 476.
Любозар Чолаков → главен редактор на „Църковен вестник“
(1928 – 1931) 		→ Димитър Дюлгеров
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“