Имре Лакатош
| Имре Лакатош Lakatos Imre | |
| унгарски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1974 г.
|
| Етнос | евреи |
| Учил в | Московски държавен университет Дебреценски университет Кеймбриджки университет[1] |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на 20 век |
| Школа | фалибилизъм, фалсификационизъм |
| Интереси | епистемология, философия на математиката, философия на науката |
| Повлиян | Пол Файерабенд, Хегел, Ленин, Дьорд Лукач, Карл Маркс, Карл Попър, Томас Кун |
| Повлиял | Пол Файерабенд |
| Научна дейност | |
| Област | Философия на науката |
| Работил в | Лондонско училище по икономика и политически науки (1960 – 1974)[1] |
| Имре Лакатош в Общомедия | |
Имре Лакатош (на унгарски: Lakatos Imre) е философ на науката, роден в Унгария, който е живял в Англия, един от представителите на постпозитивизма. Сред основните му приноси е концепцията за развитието на науката чрез т.нар. „научноизследователска програма“ (на английски: research programme): съвкупност от теории с обща „научна метафизика“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е под името Аврум Липшиц в Дебрецен в еврейско семейство. По време на Втората световна война участва в антифашистката съпротива. Поради преследванията срещу евреите (майка му и баба му загиват в Освиенцим) е принуден да промени фамилията си на Молнар, а след това на Лакатош. Според някои източници приема пролетарската фамилия Лакатош (шлосер) след като започва работа в правителството на Унгарската народна република.
След войната завършва аспирантура в Московския университет под ръководството на София Яновска. За кратко работи в Министерството на образованието на комунистическа Унгария. По това време попада под силното влияние на идеите на сънародниците си Дьорд Лукач, Дьорд Пойа и Шандор Карачон. По време на култа към личността 1950–1953 г. е репресиран като „ревизионист“ и пратен в затвора. По време на Унгарската революция от 1956 г. бяга на Запад през Австрия и от 1958 г. живее постоянно във Великобритания. От 1969 г. е професор в Лондонската школа по икономика и политически науки. Умира през 1974 г. на 51 години от инсулт.
Методология на научноизследователските програми
[редактиране | редактиране на кода]Лакатош е автор на теорията и методологията на „научноизследователските програми“, в чиито рамки развива принципа на фалсифицируемост на Карл Попър до степен, наречена от него изтънчена фалшифицируемост. Теорията на Лакатош изучава движещите сили за развитието на науката, продължава и едновременно с това оспорва методологичната концепция на Попър и полемизира с теорията на Томас Кун. Своите идеи Лакатош e споделял и обсъждал с Паул Файерабенд[2]
Лакатош описва науката като конкурентна борба на научноизследователски програми, състоящи се от „твърдо ядро“ от априорно приети фундаментални допускания, които не могат да бъдат опровергани вътре в програмата, и „предпазен пояс“ от спомагателни хипотези ad hoc, които могат да се видоизменят и приспособяват според контрапримерите на програмата. Еволюцията на конкретната програма става чрез видоизменение и уточнение на „предпазния пояс“, докато разрушаването на „твърдото ядро“ теоретично означава отмяна на програмата и замяната ѝ с друга, конкурентна програма.
Като главен критерий за научност на една програма Лакатош посочва прираста на фактически знания, свързан със силата ѝ на предсказване. Докато програмата дава прираст на знания, работата на учения в нейните рамки е „рационална“. Когато програмата загуби силата си на предсказване и започне да работи само чрез пояса от спомагателни хипотези, Лакатош препоръчва отказ от по-нататъшното ѝ развитие. Посочва, че има отделни случаи, в които научноизследователската програма успява да преживее кризата и започва отново да дава научни резултати; така че придържането на учения към избраната програма дори по време на криза също се признава за „рационално“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Лакатош И., Доказателства и опровержения: Логика на математическото откритие, София: Наука и изкуство, 1983 (прев. от англ. Г. Гаргов) -
- ((en)) Criticism and the Growth of Knowledge, edited by Imre Lakatos and Alan Musgrave, Cambridge University Press, 1970 – съдържа пълно изложение на методологията на Лакатош
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б plato.stanford.edu
- ↑ ((en)) Lakatos, I., and Feyerabend P., For and against Method: including Lakatos’s Lectures on Scientific Method and the Lakatos-Feyerabend Correspondence, ed. by Matteo Motterlini, Chicago University Press, (451 pp), 1999, ISBN 0-226-46774-0
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) за Имре Лакатош на сайта на Лондонската школа по икономика и политически науки
- ((en)) Звукозаписи на лекции на Имре Лакатош по научен метод
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лакатос, Имре“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
