Интеркосмос-България-1300
„Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“ е първият български изкуствен спътник.
Каталожният му номер е 1981-075A. Наименуван е по космическата програма „Интеркосмос“, в рамките на която е създаден и лети.
Построен е в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН) на базата на платформата за сателити „Метеор“. Тежи 1500 kg. Разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици.[1] Захранването се осъществява посредством 2 слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност.
Апаратът е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 г. в близка до полярна орбита 825 х 906 km с инклинация 81,2° от ракетата „Восток-2М“ от стартова площадка № 43/3 в Плесецк. Събитието е посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Към 2020 г. спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.[2]
Актуалното му местоположение може да се наблюдава в сайта на stuffin.space
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.space.bas.bg, архив на оригинала от 2 април 2016, https://web.archive.org/web/20160402000755/http://www.space.bas.bg/SES2011/IVANOVA_PLENARY.pdf, посетен на 20 март 2016
- ↑ Презентация на активните проекти на ИКИ-БАН, архив на оригинала от 4 март 2010, https://web.archive.org/web/20100304232647/http://www.space.bas.bg/astro/bulg.html, посетен на 14 юли 2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Институт по слънчево-земни въздействия на БАН
- Interkosmos 22 (Bulgaria 1300)
- Space 50 – 1981-075A Архив на оригинала от 2008-04-16 в Wayback Machine.
| ||||||||
