История на Япония

Част от серията статии за
История на Япония
Палеолит (~ 35 000 – 14 000 г. пр.н.е.)
Джомон (~ 14 000 – 300 г. пр.н.е.)
Яйои (~ 300 г. пр.н.е. – 250 г.)
Ямато (250 – 710 г.)
Кофун (250 – 538 г.) Асука (538 – 710 г.)
Нара (710 – 794 г.)
Хейан (794 – 1185 г.)
Камакура (1185 – 1333 г.)
Реставрация Кенму (1333 – 1336 г.)
Муромачи (Ашикага) (1336 – 1578 г.)
Нанбоку-чо (1336 – 1392 г.) Сенгоку (1467 – 1573 г.)
Адзучи-Момояма (1568 – 1603 г.)
Нанбански търговски период
Едо (Токугава) (1603 – 1868 г.)
Бакумацу
Мейджи (1868 – 1912 г.)
Реставрация Мейджи
Тайшо (1912 – 1926 г.)
Първа световна война
Шова (1926 – 1989 г.)
Японски милитаризъм Втора световна война Тихоокеанска война Следокупационен период
Хейсей (1989 – настояще)
Изгубеното десетилетие
Тематични
Японска империя Икономическа история на Япония Военна история на Япония История на японското корабоплаване
п б р

Историята на Япония обхваща историята на японските острови и японския народ, простираща се от древността до съвременната история на страната като национална държава. Първото известно писмено споменаване на Япония е кратка информация в хрониката Двадесет и четири истории – колекция от китайски исторически текстове от 1 век. Макар някои изследователи да причисляват японската цивилизация към китайската, по-голямата част от историците я отделят като отделна цивилизация (според историка Самюъл Хънтингтън, тя е една от основните цивилизации, съществуващи и до днес и е цивилизация, която е и държава^[1]), развила се от китайската между 100 г. и 400 г.

Развитието на японската цивилизация протича по специфичен и изолиран начин, обусловен от географските особености и откъснатост на страната – най-близката до Азия точка на архипелага е на 190 км отвъд морето, а самият архипелаг се състои от верига от острови (над 1000 на брой) и се простира на 3200 km, като пресича няколко климатични пояса. Голяма част от четирите главни острова – Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу, както и на повечето от останалите, е покрита с планини. Теренът е толкова скалист, че само 16% от земята може да се обработва. По тази причина, по естествен начин, японците се струпват и заселват в малкото равнини по крайбрежието, където реките са отложили наносни почви. Впоследствие тези плодородни райони стават гъсто населени центрове на политическа и религиозна власт и икономическа активност, често обаче опустошавани от природни бедствия с многобройни човешки жертви.^[2]

По-късно в историята на страната, периодите на съзнателна самоизолация (политиката Сакоку) се редуват с периоди на активни взаимоотношения с външния свят.

Периодизация

Според основните цивилизации на Самюъл Хънтингтън, Япония формира отделна цивилизация в една държава (на картата в зелено).

От края на 19 век, в Япония е прието историята на страната да се разделя на следните времеви периоди (джидай):

Дати	Период	Период	Подпериод	Форма на управление
40 000 г. пр.н.е. – 13 000 г. пр.н.е.	Палеолит
13 000 г. пр.н.е. – 3 век пр.н.е.	Древна Япония	Джомон
3 век пр.н.е. – 3 век		Яйои
4 век – 6 век		Ямато	Кофун
593 – 710 г.			Асука
710 – 794 г.		Нара
794 – 1185 г.		Хеян
1185 – 1333 г.	Феодална Япония	Камакура		Шогунат Камакура
1333 – 1392 г.		Муромачи	Нанбоку-чо	Шогунат Муромачи
1392 – 1568 г.			Сенгоку
1568 – 1600 г.				Адзучи-Момояма
1600 – 1868 г.		Едо		Шогунат Токугава
1868 – 1912 г.	Съвременна Япония	Мейджи		Японска империя
1912 – 1926 г.		Тайшо
1926 – 1945 г.		Шова
1945 – 1952 г.			Окупация на Япония
1952 – 1989 г.			Следокупационен период
1989 – 2019 г.		Хейсей
от 2019 г.		Рейва

Периодите са назовавани по името на имперската столица – Асука, Нара, Хейан-кьо (дн. Киото) за периода Хейан, след това по името на столицата на шогуните: Камакура, Муромачи (квартал на Киото), Едо (днес Токио). Императорите в японската периодизация се посочват с посмъртното си име (сонго), следвана от титлата тенно (букв. „господар на небето“). Системата на годините ненго важи в Япония до приемането на западния календар през 1873 г.^[3]

Палеолит

Съществуват доказателства, които предполагат, че на японските острови се заселват хора още по времето на късния палеолит.^[4] След последния ледников период, около 12 000 г. пр.н.е., японският архипелаг се отделя от континенталната част на Азия, като богатата му екосистема насърчава развитието на човека.

Най-ранните известни керамични находки принадлежат на културата Джомон, която продължава до 3 век пр.н.е.

Древна Япония

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Феодална Япония

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Японска империя

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бележки

1. Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. София. Издателство „Обсидиан“. 2006 г. Глава 2. Цивилизациите в историята и в днешно време.
2. Колектив. Походът на исляма. Издателство „Абагар“. София. 1998 г. стр. 133. ISBN 954-584-165-6
3. Енциклопедия Larousse. „История на света“. София. Издателство ICON. 1999 г. т.1, стр. 190. ISBN 954-8517-17-5
4. Global archaeological evidence for proboscidean overkill, Todd Surovell et al., Proceedings of the National Academy of Sciences, 2005