Италия (римска провинция)

Тази статия е за римската провинция Италия. За държавата Италия вижте Италия.
Римска Италия
Provincia Italia
— Римска публична и
императорска провинция, диоцез —
88 пр.н.е – 476 г.
      
Герб
Герб
Италиански региони при Републиката
Италиански региони при Републиката
КонтинентЕвропа
СтолицаРим, Медиоланум, Равена
Римски сенат
Проконсул
Император
Легат
ИсторияАнтичност
Съюзническа война91–88 пр.н.е.
Население
Преброяване4 937 000
Предшественик
Марсийски племенен съюз Марсийски племенен съюз
Самнитски племенен съюз Самнитски племенен съюз
Цизалпийска Галия Цизалпийска Галия
Наследник
Кралство на Одоакър Кралство на Одоакър
Днес част от Австрия,
 Ватикан,
 Италия,
 Монако,
 Сан Марино,
 Словения,
 Франция
Римска Италия
Provincia Italia в Общомедия

Италия (на латински: Italia) е римска провинция на територията на Апенинския полуостров по време на Републиката и наследилата я империя.

Под републиканско управление и император Август

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Републиката, Италия от Рубикон до Калабрия не е провинция, а територия на град Рим и на военните командири е забранено да навлизат с армиите си в нея. Поради тази забрана, преминаването на Юлий Цезар с легионите му при Рубикон през 49 пр.н.е. бележи началото на гражданска война.

По време на Империята, Италия представлява множество от територии с различни статуси. Някои градове, наречени маниципии, имат известна независимост от Рим, докато други, най-вече колониите, са създадени от римляните. Около 7 пр.н.е. Октавиан Август разделя Италия на 11 региона. Събитието е описано от Плиний Стари в неговата „Естествена история“ (на латински: Naturalis Historia), а новообразуваните региони са:

Италианската провинция е привилегирована по отношение на строителството на обществени сгради и пътища. Това се отразява благоприятно на италианската икономика, която процъфтява. Земеделието, занаятчийството и индустрията бележат осезаем растеж, позволявайки износ на стоки за останалите провинции. Населението на провинцията също нараства. По заповед на Август се извършват три преброявания на мъжкото население в провинцията. Събраните резултати посочват следните данни: 4 063 000 мъже през 28 пр.н.е., 4 233 000 през 8 пр.н.е. и 4 937 000 през 14 г. Включвайки жените и децата, общото население на Италия в началото на първи век наброява около десет милиона души.

Италия през втори и трети век

[редактиране | редактиране на кода]

Когато се дава римско гражданство на всички в империята започва упадъка на Италия в полза на по-богатите провинции. Освен това, провинцията страда от атаките на варварските племена в края на трети век.

Диоклециан реформира административно империята, разделяйки я на диоцези. Диоцез Италия, управляван от Западния съимператор, е разделена на две части - Крайградска Италия (на латински: Italia suburbicaria) и Продоволствена Италия (на латински: Italia annonariа). Те са управлявани от длъжностно лице ректор, имащ само граждански, но не и военни правомощия, които са в ръцете на друго длъжностно лице - дукс. Тези субдиоцези са разделени на още по-малки административни територии, управлявани от ко-ректори. Счита се, че това разделяне на длъжности е с цел да се възпрат опитите за узурпации от предишните години.

Бившите италиански региони Alpes Poenninae и Alpes Maritimae, стават част от Diocesis Galliarum.

Италия през четвърти и пети век

[редактиране | редактиране на кода]

Когато варварите стават най-важния проблем, императорите са принудени да се преместят от Рим в други провинции, което ускорява упадъка на Италия. През 330 г. Константин I мести столицата на империята в Константинопол, заедно с имперския съд, икономическата администрация, както и военните структури (флотите на Мизенум и Равена).

След смъртта на Теодосий I през 395 г., Италия става част от Западната римска империя. После идват години на варварски нашествия и столицата е преместена от Медиоланум в Равена през 402 г. Аларих, кралят на вестготите, ограбва Рим през 403 г., седем века след последното ограбване на града. Северна Италия е атакувана от хуните на Атила, и Рим пак е ограбен от вестготите под командването на Аларик I през 410 г.

С императорите контролирани от техните варварски военачалници, имперското правителство слабо упражнява контрол над Италия, чийто брегове са под непрекъснати атаки. През 476 г. със смъртта на Ромул Августул и връщането на имперските знаци в Константинопол, се слага края на Западната империя. За малко десетилетия Италия остава обединена първо под управлението на Одоакър, после под контрола на остготите и Византия, но след инвазията на лангобардите е разделена между седем кралства и остава необединена за тринадесет века.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Italia (Roman Empire) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Статуя на император Август Региони на Октавиан Август в римска Италия (Regiones Italicae Augustae) Италия
Regio I Latium et Campania · Regio II Apulia et Calabria · Regio III Lucania et Bruttii · Regio IV Samnium · Regio V Picenum · Regio VI Umbria (и Ager Gallicus) · Regio VII Etruria · Regio VIII Aemilia · Regio IX Liguria · Regio X Venetia et Histria · Regio XI Transpadana