Йероним Блажени

Тази статия е за християнския светец. За древногръцкия историк вижте Йероним от Кардия. За картината вижте Свети Йероним (Албрехт Дюрер).
Свети Йероним
Роденоколо 345 г.
Починалоколо 30 септември 420 г. (75 г.)
Почитан вРимокатолическа църква
Лутеранска църква
Източноправославна църква
Коптска православна църква
Беатификация1747 от Бенедикт XIV
Канонизация1767 от Климент XIII
Главно светилищеБазиликата Санта Мария Маджоре, Рим
Празник30 септември (католицизъм)
15 юни (православие)
Атрибутилъв, кардиналско облекло, кръст, череп, тръба, кукумявка, книги и материали за писане
Покровителствоархеолозите; архивистите; библиотекарите; библиотеките; учениците; студентите; преводачите
Свети Йероним в Общомедия

Евсевий Йероним Софроний (на латински: Sophronius Eusebius Hieronymus; * 347 г. в Стридон, Далмация – † 30 септември 420 г., Витлеем), наричан и Йероним Стридонски, по името на родното си място, е един от Отците на църквата и доктор на Католическата църква.

Известен е със своя превод на Библията от гръцки и еврейски на латински език, направен по поръка на папа Дамас I, между 383 г. и 406 г. - т.нар. Вулгата (Vulgata). С него той ревизира стария латински превод на Библията, наречен Vetus Latina. Превежда Библията на латински през 385 г. във Витлеем и целия Стар завет - през 393 г. Освен това той е автор и на много коментари и кореспонденция. В иконографията е изобразяван често като старец с бяла брада, наведен над книгите, а датата на смъртта му (30 септември) е обявена за Международен ден на преводача.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Далмация, във връзка с което често казва: Parce mihi, Domine, quia Dalmata sum (Прости ми, Господи, защото съм далматин).

Неговите заможни родители го изпращат в Рим при прочутия Елий Донат, при когото учи граматика, реторика и философия. Между съучениците му е и свети Памахий, с когото става приятел за цял живот. По това време той се кръщава. След кратък престой в Трир и Аквилея през 373 г. отива по сухоземен път в Източната империя, в Сирия, където живее като отшелник. Според популярна легенда, по това време той укротява един лъв, който го придружава вярно след това. Тази и сходни истории (например за приключенията на Свети Герасим и за Рицаря на Лъва) вероятно произхождат от разказа на Апион за избавлението на човек на име Андрокъл (може би един от първите християнски мъченици) - роб осъден на разкъсване от зверовете на цирковата арена в Рим, но пощаден и дори защитаван от едно от животните - лъв, с който преди това се е сприятелил, след като го е излекувал и спасил от осакатяване.[1] Във връка с различни предполагаеми случки, свързани с този звяр, Свети Йероним често е изобразяван в неговата компания или на фон, включващ лъва му.[2]

В Антиохия на Оронт учи гръцки и еврейски. През 379 г. става свещеник в Антиохия. След това в Константинопол следва при Григорий Богослов.

Полемизира разгорещено по църковни въпроси. От 382 до 384 г. е секретар на папа Дамас I и е съветник на знатни римски жени, между които са св. Марцела и Леа, Фабиола, Павла и дъщеря ѝ девицата Евстохия (Eustochium). След смъртта на покровителя си Дамас, той пътува, придружен от Павла и Евстохиум, до Витлеем, където основава 4 манастира – 3 за девици и 1 - за монаси,чието управление поема и където остава до смъртта си. Погребан е в пещера, намираща се в близост до т.нар. Рождествена пещера.[3]

Картина на Николо Антонио Колантонио, показваща как Йероним вади тръна от лъвската лапа.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Alfons Fürst: Hieronymus. Askese und Wissenschaft in der Spätantike. Herder, Freiburg 2003, ISBN 3-451-27722-0.
  • Georg Grützmacher: Hieronymus, eine biographische Studie zur alten Kirchengeschichte. Leipzig 1901 – 1908. Neudruck: 3 Bände in einem Band, Scientia, Aalen 1986, ISBN 3-511-04259-3.
  • Stefan Rebenich: Jerome. Routledge, London u.a. 2002.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Salter, David. Holy and Noble Beasts: Encounters With Animals in Medieval Literature (англ.). — N.Y.: Boydell and Brewer. — P. 12. — ISBN 9780859916240.
  2. ↑ https://web.archive.org/web/20111007205906/http://nearyou.ru/leg/sjeron.html
  3. ↑ [1] В житието му от Дмитрий Ростовски

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Йероним Блажени.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни