Йосиф Багери

Йосиф Багери
Josif Bageri
Албански поет и общественик
Роден
Починал
15 юни 1916 г. (45 г.)
Йосиф Багери в Общомедия

Йосиф Йован Багери (на албански: Josif Jovan Bageri), използвал в България името Йосиф Багеров, е албански поет, просветител и общественик.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
„Албански орел“
Бюст на Йосиф Багери в Дебър

Йосиф Багери е роден в 1870 година в горнореканското село Нистрово, тогава в Османската империя, в православно семейство.[2] Като млад се мести в София, където започва работа и развива интерес към албанското националистическо движение. По професия е обущар.[3] Жени се за Василикия (Василка) Божкова от Прилеп, като и двамата стават евангелисти в София.[2] Багери подчертава ролята на образованието за албанското възраждане и е активен в годините от 1905 до 1907, когато работи за популяризирането на албанския език. В периода 1909 - 1911 година Багери издава в София вестник на албански и български „Албански орел“ (Shqypeja e Shqypenis), орган за наука и политика. След албанската независимост в 1912 година се мести да живее в Драч, където продължава дейността си. В 1914 година издава в Драч седмичника „Ехото на Круя“ (Ushtimi i Krujës).[4]

Умира в окупираната по време на Първата световна война от България Прищина в 1916 година.[5]

Багери е известен автор на поезия, проза, политически статии, коментари и полемики. Един от най-забележителните му трудове е антологията „Kopesht Malsori“, която той издава в София в 1910 година.[5]

В чест на Багери е кръстена улица в Дебър.[6] Синът му Христо Багеров става четник на ВМОРО и загива в сражението на четата на Боби Стойчев в Лугунци, Велешко, на 21 април 1906 година.[7][8]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Христакуди, Фотини. Личността на Йосиф Багери // Конференция посветена на албанската колония в България, София, 24 ноември 1999. Посетен на 24 декември 2014.
  2. ↑ а б Йосиф Багери от с. Нистрово, Горна Река, Вардарска Македония - Актове за раждане на Лазар и Александър Йосифови, София, 1895 година // Библиотека „Струмски“. Посетен на 1 април 2019.
  3. ↑ Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 43.
  4. ↑ Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 75.
  5. ↑ а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 23. (на английски)
  6. ↑ Албански имиња на дебарските улици, мостови и населби // брой 1903. Дневник. Посетен на 21 декември 2014.
  7. ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 136.
  8. ↑ Дебър, година ІІ, брой 10, 3 юни 1906, с. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“