Йосиф Сърчаджиев
| Йосиф Сърчаджиев | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1952 г. |
| Семейство | |
| Баща | Стефан Сърчаджиев |
| Съпруга | Райна Томова |
| Деца | Ана Сърчаджиева
Пролетсин Сърчаджиев Александра Сърчаджиева |
| Уебсайт | |
Йосиф Стефанов Сърчаджиев е български актьор [1], син на режисьора Стефан Сърчаджиев.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 май 1945 г. в София[2] в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работил е в театрите в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен (1970 – 1972), в СИФ (1972) и Драматичен театър „Крум Кюлявков“ Кюстендил (1973 – 1975). По-късно работи в Театър на Народната армия в София (1975 – 1995), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1996-) и в Театър 199, където играе и поставя като режисьор „Госпожица Юлия“.
От 1984 г. е народен артист.
Член на Съюза на артистите в България и Съюза на българските филмови дейци (1973).
Член на Националния съвет за радио и телевизия (1997-).
През 2004 г. Сърчаджиев получава тежък инсулт, от който се възстановява в продължение на години.
Съпругата му е известната сценаристка Райна Томова, от която има дъщеря – Ана, и син – Пролетсин.[3] Има още една извънбрачна дъщеря – Александра Сърчаджиева (актриса) – от връзката му с Пепа Николова. Йосиф не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има една дъщеря – Ана – въпреки че ДНК тестът доказал, че Сърчаджиева му е дъщеря.
През 2013 г. взима участие в българския сериал „Дървото на живота", излъчен по ТВ7.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1974).
- „Главна награда“ за филма „Черните ангели“ (Карлови Вари, Чехословакия, 1970).
- „Награда за мъжка роля“ на САБ (1980).
- „Наградата на София“ за (Благой) в постановката „Наградата“ от Драгомир Асенов (1981).
- „Награда на ЦК на ДКМС за мъжка роля“ за ролята на (Иванов) в „Иванов“ от Чехов, режисьор Иван Добчев
- „II награда за мъжка роля“ за ролята на (Лео) в „Глава втора“ от Нийл Саймън на преглед на камерните театри (1983).
- „Награда за мъжка роля“ на САБ за (Робът) в „Драг и робът“ от Никола Русев (1983).
- „I награда за мъжка роля“ на МНО за „Нощта на Детелина“ (1984).
- „II награда“ на прегледа на историческата драма (Велико Търново, 1985).
- „I награда за мъжка роля“ на САБ за пиесата „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (1987).
- Медал „За заслуги“ към БНА за участие във филма „Хан Аспарух“ (1981).
- Медал „За заслуги“ към МНО (1985).
- Награда Аскеер за главна мъжка роля (1997).
- „Награда за мъжка роля“ за (Крал Беранже I) в „Кралят умира“ от Йожен Йонеско на Благоевградски театрални празници.
- Награда Аскеер „за цялостен принос в театралното изкуство“ (2010).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Краят на играта“ (Самюел Бекет) – Нак, Театър 199
- „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Петя Трофимов
- „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) – кралят
- „Албена“ (Йордан Йовков)
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир)
- „Макбет“ (Уилям Шекспир) – Макдъф
- „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (Бертолт Брехт)
- „Нощта на детелината“ (Любомир Чолаков) – Заро Детелината
- „Наградата“ (Драгомир Асенов)
- „Иванов“ (Антон Чехов)
- „Драг и робът“ (Никола Русев)
- „Глава втора“ (Нийл Саймън)
- „Кралят умира“ (Йожен Йонеско)
- „Дъждът“ (Борис Априлов) – Ерик, Театър 199
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
- „Каквото Господ не е помислял“ (1990) (П. Ю. Тодоров)
- „Театърът от времето на Нерон и Сенека“ (1990) (Едвард Радзински) – Нерон
- „Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
- „Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) – зоотехника
- „Свободно място във влака“ (1985) (от Стефан Стайчев) – Владимир
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Мироновски
- „Протокът съществува“ (1984) (Едмон Раблес)
- „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
- „Музикален момент“ (1983) (Върбан Боров)
- „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1983) (Макс Фриш)
- „Магелан“ (1981) (Еманюел Роблес)
- „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) (Фредерик Дар – Робер Осеин)
- „Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
- „Роял „Безендорфер“ (1980)
- „Краят остава за вас“ (1979) (от Георги Данаилов, реж. Роксена Кирчева)
- „Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
- „Над морското равнище“ (1977) (Иван Радоев)
- „Почти семейна история“ (1977) Дончо Цончев
- „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
- „Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
- „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Емил Брагински и Елдар Рязанов)
- „Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
- „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
- „Машинопсци“ (1974) (Мърей Шийзгал)
- „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш) – Шандор Пикити
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2021 | Януари | старецът | ||
| 2019 | Ханът и империята | император Константин ІV Погонат | ||
| 2013 | Дървото на живота | 24 | Асен Вълчев | |
| 2011 | Авé | бащата на Виктор | ||
| 2010 | Ако някой те обича | моден дизайнер и приятел на Нора | ||
| 2009 | Три сестри и Андрей | България/Германия | ||
| 2004 | Изпепеляване | анархистът Александър Иванов | ||
| 2003 | Птицата | докторът Павел | ||
| 2002 | Поручик Бенц | |||
| 2001 | И Господ слезе да ни види Посетени от Господа – 2 заглавие Последно кино – 3 заглавие |
България/Франция | пилот | |
| 2001 | Верцингеторикс („Vercingétorix“) Друиди (алтернативно заглавие) |
Франция/Канада/Белгия | римлянинът Юст | |
| 2000 | Хайка за вълци | 6 | Козарев, партийния функционер | |
| 1999 | Големите игри | 10 | Майкъл Спиридонов, бизнесмен | |
| 1999 | Голямото семейство | |||
| ? | В една дъждовна есен | Асен | ||
| 1994 | С тебешир и въглен | |||
| 1993 | Фатална нежност | Хари Иванович | ||
| 1993 | Жребият | 7 | Йосиф Карасулиев, финансист-спекулант | |
| 1991 | Дали́ („Dalí“) | Испания/България | Жан Кокто | |
| 1991 | Мълчанието | синът – психиатър | ||
| 1990 | Музикален момент | Константин Василев | ||
| 1989 | Под дъгата | актьор във филмовата продукция | ||
| 1989 | Право на избор | |||
| 1989 | Бягащи кучета | учителят | ||
| 1988 – 1996 | Новите приключения на Арсен Люпен („Le retour d'Arsène Lupin“) | 20 | Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия | Херлок Шолмс (в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“ – 1996) |
| 1988 | Време разделно | 2 | Караибрахим еничарин, дошъл да потурчи долината, Страхил - син на дядо Галушко, брат на Елица и Горан | |
| 1988 | Юлия | съпругът на Юлия | ||
| 1987 | Един ден аванс | капитан Славов, следовател | ||
| 1986 | За къде пътувате | Стрезов | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | сарацин мъдрец | |
| 1985 | Грехът на Малтица | агентът Костов | ||
| 1984 | Битката за Бяла Сълзлийка | 3 | ||
| 1984 | Вкус на бисер | балет-майсторът | ||
| 1983 | Константин Философ | 6 | сарацин мъдрец | |
| 1983 | Прадеди и правнуци. Каменно гнездо | 5 | Дервиш ага | |
| 1983 | Третото лице | д-р Савов | ||
| 1983 | Бон шанс, инспекторе! | Велизар Карадушиев | ||
| 1982 | Тайната на дяволското оръжие | византиеца | ||
| 1981 | Близката далечина | инспекторът | ||
| 1981 | Кръвта е по-гъста от водата | Доминик Верние, член на френската съпротива | ||
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | император Константин ІV Погонат | |
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | кинорежисьорът Асен Кантарджиев (в 5-а серия) | |
| 1979 | Фильо и Макензен | 7 | прокурорът | |
| 1979 | Къщата | самурай | ||
| 1979 | Тайфуни с нежни имена | 3 | Боян, следовател | |
| 1979 | Бумеранг | |||
| 1978 | Насрещно движение | |||
| 1978 | Умирай само в краен случай | 2 | ||
| 1978 | С любов и нежност | архитект Стефанов | ||
| 1977 | Големият товар | 2 | Ханс Мюлер/Гастон Вилар | |
| 1976 | Един наивник на средна възраст | 2 | Боян, наркоман | |
| 1976 | Вината | Захари | ||
| 1976 | Реквием за една мръсница | 2 | Боян Ангелов (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“) | |
| 1974 | Спомен | поета | ||
| 1974 | Заземление | заварчикът Кирил | ||
| 1974 | Бразилска мелодия | 2 | Спас Влаев | |
| 1973 | Нона | Иван Д. Великин, „куцият“ свирач | ||
| 1973 | Бялата одисея | Фокера | ||
| 1972 | Голямата победа | Валентин Бонев, малкият брат, рали-състезател | ||
| 1972 | Вятърът на пътешествията | Бим-Бам | ||
| 1972 | Глутницата | бранник | ||
| 1972 | Гневно пътуване | Чавдар Техов, инженер геолог | ||
| 1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие | 3 | д-р Антонов | |
| 1970 | Черните ангели | 2 | Андро | |
| 1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | Митко (в 3-та новела: „Епизодът“) | |
| 1968 | Сонет | |||
| 1967 | С дъх на бадеми | оперативния работник | ||
| 1966 | Момчето с баса | |||
| 1962 | Хроника на чувствата | Васил Велинов - („Васката“), арматурист и комсомолски отговоринк на бригадата | ||
| 1952 | Наша земя | Тошко |
- „Ваш даскал Апостол“ (2006) – документален
- „Да избереш живота“ (2005) – документален
- „Симон, Авраам и Йосиф“ (1994) – документален
- „Да се превъплатиш в себе си“ (1984) – документален
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Йосиф Сърчаджиев: „Животът ми е дело на Големия майстор“ Архив на оригинала от 2008-12-13 в Wayback Machine. – интервю в news.ehhaa.com
- ↑ Йосиф Сърчаджиев - Артист, cinefish.bg.
- ↑ Райна и Йосиф Сърчаджиеви // eva.bg, 22 април 1999. Посетен на 25 март 2024.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница за Йосиф Сърчаджиев Архив на оригинала от 2012-01-31 в Wayback Machine.
- Филмография на Йосиф Сърчаджиев Архив на оригинала от 2004-03-30 в Wayback Machine.
- ((en)) Йосиф Сърчаджиев в
Internet Movie Database - ((ru)) Йосиф Сърчаджиев в КиноПоиск
- ((ru)) Йосиф Сърчаджиев в Кино-Театр
|
