Йоханес Визе

Йоханес Визе
немски офицер
Звание	Подполковник
Години на служба	1934 – 1945 г., 1956 – 1970 г.
Прякор	„Лъвът от Кубан“
Служи на	Нацистка Германия ФРГ
Род войски	Луфтвафе, Бундесвер
Военно формирование	2./JG 52, I./JG 52, JG 77
Командвания	2./JG 52, I./JG 52, JG 77
Битки/войни	Втора световна война
Награди	7
Дата и място на раждане	7 май 1915 г. Бреслау, Силезия
Дата и място на смърт	16 август 1991 г. (76 г.) Федерална република Германия

Йоханес Визе (на немски: Johannes Wiese) е немски въздушен ас от Втората световна война, който служи в Луфтвафе от 1935 г. до края на войната на 8 май 1945 г. През 1956 г. се присъединява към Бундесвера и успява да достигне звание подполковник (на немски: Oberstleutnant). Оттегля се от служба на 30 ноември 1970 г.

Биография

Втора световна война (1939 – 1945)

Най-успешният му ден е 5 юли 1943 г., когато сваля 12 вражески самолета в една мисия.^[1]

На Визе официално са потвърдени 133 победи, постигнати от 480 бойни мисии. Освен това той има още 25 непотвърдени победи.^[1] Между тях са победите над 70 щурмовика Ил-2. Съветските пилоти се отнасят с голям респект към Визе, наричайки го „Кубанския лъв“.

На 1 декември 1944 г., Визе е назначен за ескадрен комодор (на немски: Geschwaderkommodore) на JG 77. Само три седмици по-късно е тежко ранен при скок с парашут след битка с британски Спитфайъри – катапултира на височина над 9000 метра, а парашутът му се разкъсва на 80 м над земята. Прекарва останалата част от зимата в болница и е заменен като комодор от Ерих Лайе. В края на войната се предава на американските войски, но е освободен от плен едва няколко седмици по-късно. Все пак, разпознат и предаден на съветските власти от немските комунисти, след септември 1945 г. Визе прекарва над 4 години в съветски военнопленнически лагери.

Умира на 19 август 1991 г. в град Кирхцартен, Югозападна Германия и е погребан в Берлин, квартал Николасзе.

Военна декорация

Германски „Бокал на честта“ на Луфтвафе (6 ноември 1942) Фронтова тока на Луфтвафе за извършени мисии (?) – златна (?) Орден „Германски кръст“ (1943) – златен (8 февруари 1943) Германски орден „Железен кръст“ (1939) – II (27 септември 1941) и I степен (1 май 1942)

Рицарски кръст с дъбови листа Носител на Рицарски кръст (5 януари 1943) Носител на Дъбови листа № 418 (2 март 1944)

Използвана литература

Библиография

• ((de)) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Podzun-Pall., 2000. ISBN 3-7909-0284-5.
• ((de)) Schaulen, Fritjof. Eichenlaubträger 1940 – 1940 Band III Radusch-Zwernemann. Pour le Mérite, 2005. ISBN 3-932381-22-X.

Бележки

1. Fritjof Schaulen, page 140

Външни препратки

• ((de)) Полк. Й. Визе в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht