Казанлък | |
Девиз: Силата е в съгласието[1] | |
Площад „Севтополис“ в Казанлък | |
Местоположение в България | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 48 551 души[2] (15 март 2024 г.) 1349 души/km² |
Землище | 36 km² |
Надм. височина | 407 m |
Пощ. код | 6100 |
Тел. код | 0431 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 35167 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011) |
Адрес на общината | |
бул. „Розова долина“ 6 тел.: 0431/65280 | |
Уебсайт | www.kazanlak.bg |
Казанлък в Общомедия |
Казанлъ̀к (изписване до 1945 година: Казанлѫкъ) е град в централна България, административен център на едноименната община в област Стара Загора. Броят на населението му го поставя на 2-ро място в областта и на 20-о в страната. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 48 551 души по настоящ адрес и 53 644 души по постоянен адрес.
Казанлък е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната тракийска гробница включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.
Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar – бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ“ е заместена с „а“ и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък.[3]
Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9.[4] Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София-Бургас и Стара Загора – Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.
Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.
В Казанлък се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:
Климатът е преходно-континентален, с по-голям брой слънчеви дни, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло, валежи падат рядко, а зимата е мека, с редки снеговалежи. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е 23 градуса по Целзий.
Климатични данни за Казанлък | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Средни максимални температури (°C) | 4 | 6 | 12 | 17 | 22 | 26 | 29 | 29 | 25 | 19 | 12 | 5 | 17,2 |
Средни минимални температури (°C) | −3 | −2 | 2 | 7 | 11 | 14 | 17 | 17 | 12 | 8 | 3 | −1 | 7,1 |
Средни месечни валежи (mm) | 20 | 22 | 24,5 | 30,8 | 41,5 | 32 | 35,8 | 25,6 | 32 | 21,8 | 30,5 | 37,7 | 354,2 |
Източник: WeatherBug |
Численост на населението според преброяванията през годините:[5]
|
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Етническа група | 2011 | |
---|---|---|
Брой | % | |
Българи | 40,360 | 85,28% |
Роми | 2,073 | 4,38% |
Турци | 1,462 | 3,09% |
Други | 311 | 0,66% |
Не се самоопределят | 207 | 0,44% |
Неотговорили | 2,912 | 6,15% |
Общо | 47,325 |
Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V – IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948 – 1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели.
Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.
Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.
По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението на България от турско иго занаятите западат поради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ – от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. – завод за хидравлични зъбни помпи).
През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.
В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици – тетрев (Tetrao tetrix), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), ням лебед (Cygnus olor), скален орел (Aquila chrysaetos), глухар (Tetrao urogallus), бухал (Bubo bubo) и сива врана (Corvus cornix). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.[7][8]
През 1999 година в Казанлък започва работа първият в страната завод за производство на кабелни комплекти за автомобили на „Аркомат – България“. През следващите години той един от главните работодатели в града с повече от хиляда служители, но през 2019 година рязко ограничава дейността си.[9]
Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра: протестантство – петдесятници; баптисти; адвентисти и католицизъм – мисия на салезианите на Дон Боско.
Казанлък е втората по големина и значимост община в икономиката на област Стара Загора. В община Казанлък активна стопанска дейност през 2006 г. осъществяват 2541 фирми. Общите им приходи от дейността възлизат на 673 368 000 лв. Опериращата ефективност е 1,26. Производствените предприятия са 328. Най-голяма относителна тежест имат машиностроенето (оценка по приходи от дейността). В Казанлък има добре развито машиностроене, представено от предприятия като „М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Зино“, „Суперабразив“, „Индустриалтехник“, „Катанимпекс ЕООД“, „Хидропневмотехника“, „Шипка ООД“. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната.
Най-динамично се развиват производството на химически вещества и влакна (оперираща ефективност от 28,47 пункта); дървообработващата промишленост (20,68 пункта ОЕ*) и текстилната промишленост (18,42 пункта ОЕ). С търговия и услуги се занимават 1294 фирми. Заети с трудова дейност в предприятия, работещи на територията на общината, са 21 915 души. През 2003 г. наетите работници (19 436 души) имат годишен доход от заплати и други възнаграждения от средно 2801 лв.
Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища.
Казанлък е център на текстилната промишленост. На територията му работят предприятията „Катекс“ – за производство на вълнен текстил; „България — К АД“ (предприятие за производство на конци, прежди за ръчно и машинно плетене, хавлии и хавлиени изделия); „Севт“ (за технически тъкани); „Филтекс“ (текстилно предприятие за производство на изкуствена коприна). Млекопреработвателното предприятие „Маркели“ е специализирано в преработката на мляко и млечни продукти.
Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла – мента, лавандула, босилек, невен. Цената на един килограм българско розово масло достига до 5000 евро на международните пазари.[10] През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в България фабрика за розово масло. Добър потенциал имат овощните и фуражните култури. 2004 г. е една от най-успешните за стопаните и за преработвателите на розов цвят. В Казанлък се намира единственият Музей на маслодайната роза в света.
В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти и електропорцелан. Наблюдава се развитие в сферата на ИТ индустрията, продажбата и сервиза на компютърна и офис техника.
Туризмът в община Казанлък има утвърдени традиции и отлични предпоставки за бъдещо развитие на основата на близостта до живописния национален парк Централен Балкан; горещите минерални извори с лечебни свойства около с. Овощник; казанлъшката маслодайна роза. В Казанлък се намира и единственият в света Музей на маслодайната роза. Амбицията на община Казанлък е празникът на розата да се превърне в национален, а отглеждането на рози и производството на розово масло да се развива приоритетно.
През 2005 г. община Казанлък първа в област Стара Загора поема администрирането на местните данъци и такси – сума от над 5 млн. лв. годишно.
През 2008 г. в Казанлък ще бъдат построени шест големи обекта, които ще придадат нов облик на града и ще подобрят обслужването на населението в община Казанлък.[11] Част от библиотека „Искра“ ще се премести в нова сграда.[11]
Казанлък има гара на Подбалканската жп линия София-Карлово-Тулово-Сливен-Бургас / Варна, с връзки от Тулово и Дъбово с влаковете за Стара Загора, Трявна, Велико Търново и Горна Оряховица / Русе. Градският транспорт се осъществява от автобусни линии (до 1999-и от тролейбуси). Автобусни линии с номера 1, 12 и 13 обслужват гражданите на община Казанлък. Други превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. От началото на 2021 г. започват да се движат електробуси по вътрешноградските линии (1; 8; 10; 11; 12; 13) като това помага за опазването на чистотата на въздуха и по-комфортния превоз за пътниците. Летището на Казанлък се намира близо до града, до с. Овощник.
Към 2024 г. кмет на община Казанлък е Галина Стоянова.
Казанлък е побратимен град с:[12][13]
Държава | Град | Дата |
---|---|---|
Франция | Грас | 2005 |
Франция | Сент Ерблен | 1986 |
Египет | Александрия | 2006 |
Египет | Луксор | 2005 |
Гърция | Верия | 2001 |
Русия | Толиати | 1994 |
Япония | Фукуяма | 1995 |
Северна Македония | Кочани | 1995 |
Унгария | Надканижа | 1970 |
Румъния | Търговище | 2004 |
Населението на пет общини – Казанлък, Павел баня, Николаево, Гурково и Мъглиж се обслужва от „МБАЛ – Казанлък“. В града има и частни болници.
На територията на община Казанлък има 4 начални, 19 основни училища, средните общообразователни учебни заведения също са 4.
В град Казанлък се намира най-изявената в страната Школа по физика и приложна математика. Възпитаниците ѝ са носители на награди от международни и национални олимпиади. Във всички училища има изградени кабинети по информатика. Броят им във всички училища достига 310.
Организирана дейност по шах има в град Казанлък от 50-те – 60-те години на 20 век. Казанлъшките имена, с които е свързан този спорт: Треньорите: Иван Чапразов – открил и създал шампионите Петранка Драганова и сестрите Калмукови; Ради Стоянов – Петър Дренчев и Красимир Русев. Петранка Драганова е национален шампион във всички възрастови групи и признат майстор по шах на световно ниво. Първа шампионска титла на Петранка Драганова 1969 година още като пионерче, а през юли 2013 г.отново е шампион на България.
Тренировъчния процес се води от квалифицирани инструктори, защитили майсторски степени пред японски майстори – шихани.
През 2002 година Клуб за бойни изкуства „Имеон“ става пълноправен член на спортен клуб „Левски“. През същата година се открива и новото доджо в спортен комплекс „Герена“.
На Казанлък е наречена улица в София (Карта).
|
|