Каридад Браво Адамс

Каридад Браво Адамс
Caridad Bravo Adams
мексиканска писателка и сценаристка
Родена
Починала
13 август 1990 г. (86 г.)
Литература
ПсевдонимCaridad Bravo Adams
Период1952 – 1990
Жанроверазказ
роман
радионовела
теленовела
Известни творбиЛъжата
Сватби по омраза
Диво сърце
Непростимо
Не вярвам на мъжете
Уебсайт

Каридад Браво Адамс (на испански: Caridad Bravo Adams) е мексиканска писателка и сценаристка. Дъщеря е на кубински актьори. Каридад посвещава живота си, за да създава драматични истории за радионовели, филми и теленовели.

Историите ѝ са екранизирани в цяла Латинска Америка. Най-известните ѝ творби са Corazón salvaje[1] и La mentira, които са адаптирани в няколко държави, но най-известните от тях са създадени в Мексико.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Каридад Браво Адамс е родена на 14 януари 1908 г. във Виляермоса. Дъщеря е на кубински актьори, мигрирали във Виляермоса, сестра е на актьора Леон Браво. Едва 16-годишна, Каридад пише първата си книга с поезия, озаглавена Pétalos sueltos, последвана от други книги в същия жанр.

През 30-те години заминава за Мексико, където се посвещава на журналистиката. През 1936 г. се завръща в Куба. Там пише радионовелата „Не вярвам на мъжете“ (Yo no creo en los hombres), първата драма в творчеството ѝ.

Пише няколко исторически романа за независимостта на Куба. След възхода на Фидел Кастро, тя се връща в Мексико, където остава до края на живота си. В Мексико създава новелите „Лъжата“ (La mentira), „Диво сърце“ (Corazón salvaje), „Натрапницата“ (La intrusa), „Непростимо“ (Lo imperdonable), „Смъртен грях“ (Pecado mortal) и „Сватби по омраза“ (Bodas de odio) – творби, които я превръщат в най-популярния писател в този жанр из Латинска Америка.

След смъртта на Каридад Браво Адамс, Телевиса прави нови адаптации на най-известните ѝ произведения – като Непокорно сърце, Лъжата, Сватби по омраза – но също така, компанията прави адаптации на произведения, които никога не са били екранизирани, като Плантация на страсти, Буря в Рая и други.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Книги

[редактиране | редактиране на кода]

На 16-годишна възраст Каридад публикува първата си стихосбирка, озаглавена Pétalos sueltos, следвана от Cuatrilogía primordial (Сан Салавдор), Reverberación (Каракас), Trópico (Мексико) и Marejada (Хавана).

През 30-те години се установява в град Мексико, където се отдава на журналистиката. През същия период е председател на Мексиканската женска асоциация.

След като се завръща в Куба, Каридад Браво Адамс пише радионовелата „Не вярвам на мъжете“ (Yo no creo en los hombres), първата драма в творчеството ѝ, която я популяризира в цяла Латинска Америка.

След това пише исторически романи за Антонио Масео и Игнасио Аграмонте, кубински герои за независимост.

След възхода на Фидел Кастро в Куба, Каридад се връща в Мексико, където живее до края на живота си. Там създава успешни произведения като „Лъжата“ (La mentira), „Цената на един мъж“ (El precio de un hombre), „Диво сърце“ (Corazón salvaje), „Натрапницата“ (La intrusa), „Непростимо“ (Lo imperdonable) и „Сватби по омраза“ (Bodas de odio), както и много други, спечелили безброй награди.

Нейната единствена театрална пиеса Agustín Ramírez е представена в Casino de la Selva в Куернавака през 1962 г. По време на професионалното си развитие произведенията ѝ са широко признати и печели орден „Несауалкойотъл“, присъден от Дружеството на писателите в Мексико.

Браво Адамс пише повече от 20 книги, някои от които са адаптирани от нея за теленовели, а други дори променя за ново поколение зрители. Сред най-известните ѝ са: Reverberación (1931), La mentira (1950), Corazón salvaje (1957), Bodas de odio (1960), Cita con la muerte (1962), Águeda (1965), Tzintzuntzan (1967), 20 historias de amor (1968), Deborah (1969), Trópico de fuego (1975), Lo que tu callas (1977), Nuestro amor (1975), Sol de invierno (1979), Paraíso maldito (1984), Al pie del altar, El enemigo, Aprendiendo a amar, Orgullo de mujer и Águilas frente al sol.[2]

Кино

[редактиране | редактиране на кода]
Лъжата (La mentira)
Не вярвам на мъжете (Yo no creo en los hombres)
  • Yo no creo en los hombres – Мексико (1954)
Натрапницата (La intrusa)
  • La intrusa – Мексико (1954)
Смъртен грях (Pecado mortal)
  • Pecado mortal – Мексико (1955)
Измамникът (El engaño)
  • Estafa de amor – Мексико (1955)
  • Estafa de amor – Мексико (1970)
Диво сърце (Corazón salvaje)
Женска гордост (Orgullo de mujer)
  • Orgullo de mujer – Мексико (1956)
Разказват за една жена (Cuentan de una mujer)
  • Cuentan de una mujer – Мексико (1959)

Теленовели

[редактиране | редактиране на кода]
Лъжата (La mentira)
Не вярвам на мъжете (Yo no creo en los hombres)
Натрапницата/Габриела (La intrusa/Gabriela)
  • La intrusa – Мексико (1964)
Смъртен грях (Pecado mortal)
Измамникът/Любовна измама (El engaño/Estafa de amor)
Диво сърце (Corazón salvaje)
Женска гордост (Orgullo de mujer)
Врагът (El enemigo)
Сбогом, любов моя (Adiós, amor mío)
  • Adiós, amor mío – Мексико (1962)
Отвъд сърцето (Más allá del corazón)
  • Más allá del corazón – Перу (1963)
Уговорка със смъртта (Cita con la muerte)
  • Cita con la muerte – Мексико (1963)
Кристина Гусман (Cristina Guzmán)
  • Cristina Guzmán – Мексико (1966)
Мечтай с мен, Донахи (Sueña conmigo Donaji)
  • Sueña conmigo Donaji – Мексико (1967)
По-силна от омразата/Любов в пустинята (Más fuerte que el odio/Amor en el desierto)
  • Amor en el desierto – Мексико (1967)
Забранено (Lo prohibido)
  • Lo prohibido – Мексико (1967)
Дебора (Deborah)
  • Deborah – Мексико (1967)
Непознатата (La desconocida)
  • Pasión gitana – Мексико (1968)
Агеда (Águeda)
  • Águeda – Мексико (1968)
Кристина (Cristina)
  • Yo sé que nunca – Мексико (1970)
  • Есперанса – Мексико (1999), версия и либрето от Марсия дел Рио (свободна версия)
  • Jamais Te Esquecerei – Бразилия (2003), адаптация от Енрике Самбели (Римейк на Есперанса)
Цената на един мъж (El precio de un hombre)
Хиената (La hiena)
Непростимо (Lo imperdonable)
  • Непростимо – Мексико (1975) с Ампаро Ривейес и Енрике Алварес Феликс.
  • Винаги ще те обичам – Мексико (2000), адаптация от Консуело Гаридо, Херхина Тиноко и Алберто Аридхис (свободна версия)
  • Непростимо – Мексико (2015), версия и либрето от Химена Суарес (Слива се с Лъжата и Цинцунцан, нощта на мъртвите)
Мама (Mamá)
  • Mama – Венецуела (1975)
Да се науча да обичам (Aprendiendo a amar)
Душа и тяло (Alma y carne)
Сватби по омраза (Bodas de odio)
Прокълнато наследство (Herencia maldita)
Сянка между двамата/В подножието на олтара (Una sombra entre los dos/Al pie del altar)
  • Плантация на страсти – Мексико (1996), версия от Мария дел Кармен Пеня и Куаутемок Бланко (свободна версия)
  • Canavial de Paixões – Бразилия (2003), адаптация от Енрике Самбели и Симон Боер (Римейк на Плантация на страсти, сливащ се с Сянка между двамата/В подножието на олтара)
  • Бездната на страстта – Мексико (2012), версия и либрето от Хуан Карлос Алкала (Римейк на Плантация на страсти)
Буря от страсти (Tormenta de pasiones)
  • Tormenta de pasiones – Мексико (1968)
  • Девствената съпруга – Мексико (2005), версия от Лиляна Абуд (Базирана на Tormenta de pasiones)
Прокълнат рай/Адско синьо (Un paraíso maldito/Azul infierno)
  • Буря в Рая – Мексико (2007), адаптация от Марсия дел Рио
Цинцунцан, нощта на мъртвите (Tzintzuntzán, la noche de los muertos)
  • Непростимо – Мексико (2015), версия и либрето от Химена Суарес (Слива се с Лъжата и Непростимо)

Адаптации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Съдия Х. Х. – Мексико (1979) оригинал от Артуро Моя Грау
  • Доменика Монтеро – Мексико (1978) оригинал от Инес Родена
  • Булчински воал – Мексико (1971) оригинал от Жанет Клер
  • Simplemente María – Перу (1969) оригинал от Селия Алкантара

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Puro Tip (Un Éxito de Siempre Corazón Salvaje)
  2. ↑ SDP Noticias (Caridad Bravo Adams Su Vida A Escribir Historias Dramáticas) // Архивиран от оригинала на 2017-04-21. Посетен на 2017-04-20.
  3. ↑ Означава, че не се следва изцяло оригиналната история.
  4. ↑ Televisa Editorial (Contra los hombres... Por Alfredo Guddini), архив на оригинала от 7 октомври 2014, https://archive.today/20141007155120/http://televisaeditorial.adobecqms.com/mx/fotos/14/09/25/maestro-gudinni-remakes-telenovela-yo-no-creo-hombres/, посетен на 25 май 2016 
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни