Карл Вернике Carl Wernicke | |
германски лекар | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | Германия |
Учил във | Вроцлавски университет |
Научна дейност | |
Област | Психиатрия, анатомия, медицина |
Работил в | Хале-Витенбергски университет Вроцлавски университет |
Карл Вернике в Общомедия |
Карл Вернике (на немски: Carl Wernicke) е германски лекар, анатом, психиатър и невропатолог.
Роден е на 15 май 1848 г., в Тарновиц, Прусия. Следва медицина в Университета в Бреслау, където през 1870 г. получава докторска степен. Между 1876 и 1878 г. е асистент в психиатричната клиника към Шарите (Charité) в Берлин. Още 26-годишен публикува изследванията си за рецептивната афазия. Умира в Германия поради сериозни наранявания на гръдната кост, получени при инцидент с колело.[1]
Скоро след като Пол Брока публикува откритията си относно езиковия дефицит, предизвикан от увреждането на това, което днес се нарича зона на Брока, Вернике започва свое собствено изследване на ефектите на мозъчните болести върху речта и езика. Вернике забелязва, че не всички езикови дефицити са причинени от увреждане на полето на Брока. И по-точно, увреда в лявата горно-задна слепоочна гънка предизвиква езиков дефицит. Този регион сега се свързва с така наречената зона на Вернике и асоциирания с нея синдром познат като афазия на Вернике.
Вернике създава ранен неврологичен модел на езика, който по-късно е подновен от Норман Гешвинд. Моделът е познат като модел на Вернике-Гешвинд.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carl Wernicke в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|