Карл Кролов

Карл Кролов Karl Krolow
германски поет, есеист, преводач и публицист
Бюст на Карл Кролов от Томас Дутенхьофер (1982)
Роден	11 март 1915 г. Хановер, Германска империя
Починал	21 юни 1999 г. (84 г.) Дармщат, Федерална република Германия
Погребан	Хановер, Федерална република Германия
Националност	Германия
Работил	поет, есеист, преводач, публицист
Литература
Псевдоним	Karol Kröpcke
Жанрове	поезия
Уебсайт	Страница в IMDb
Карл Кролов в Общомедия

Карл Кролов (на немски: Karl Krolow, Карл Кроло) е германски поет, есеист, преводач и публицист.

Биография и творчество

Карл Кролов е роден в Хановер в семейството на чиновник. Гимназия завършва в родния си град. Между 1935 и 1942 г. следва германистика, философия, романистика и история на изкуството в Гьотинген и Бреслау. От 1934 г. е член на Хитлерюгенд, а от 1937 г. на Националсоциалистическата германска работническа партия.^[1] По здравословни причини е освободен от военна служба.

През 1943 г. излиза първата му стихосбирка „Прехвален, добър живот“, в която поетът се стреми да разгадае „знаците на времето“ и да ги превърне в поезия.

Ранната лирика на Кролов изразява свързаността му с природата (създава образци на „природна лирика“), но и с актуалната обществена проблематика като опасността от термоядрена война. Пропита е от елегичната тоналност на Георг Тракл, но е школувана и от европейски образци като поезията на Федерико Гарсия Лорка, Пол Елюар, Шарл Бодлер и Стефан Маларме. В стихосбирката „Изпитания“ (1948) Кролов оплаква своята сполетяна от бедствията на войната родина. В книгите „Знаците на света“ (1952), „Вятър и време“ (1954) и „Дни и нощи“ ^[2] (1956) поетът надмогва увлечението си по природно-магическата лирика и това развитие достига своя връх в „Чужди тела. Нови стихотворения“ (1959), където Кролов заявява пристрастията си към модернизма – особено към лириката на френските и испанските сюрреалисти, които той усвоява чрез многобройните си преводи. В стихосбирката „Невидими длани. Стихотворения 1959 – 1962“ (1962) се проявява поетическото своеобразие на Кролов – лаконична виртуозност и очарование на фона на меланхолия и скептична резигнация.

Като писател на свободна практика Кролов живее в Гьотинген, Хановер и Дармщат. Става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет (1961) и редовен доцент в Мюнхенския университет (1964).

През 1965 г. излиза първият от четирите тома на неговите „Събрани стихотворения“. Следват книгите „Пейзажи за мен“ (1966), „Всекидневни стихове“ (1968), „Буржоазни стихове“ (1970), „Нищо повече, освен да живеем“ (1970), „Преминаване на времето“ (1972) и „Заради простотата“ (1977).

За късната лирика на Кролов са характерни безримни стихотворения, изградени с разточителни иронични метафори. В стихосбирките „Между нула и безкрайност“ (1982), „Много благодаря и отминавам“ (1984), „Когато му бе дошло времето“ (1988) и „Чувам се да казвам“ (1992) поетът по завладяващ начин тематизира смъртта и преходността.

Посмъртно излизат стихосбирките му „Шепа пясък“ (2001) и „Да изчезнеш в тукашния свят“ (2002).

Признание

Карл Кролов си създава име на един от най-значимите лирици на немската следвоенна литература. От 1954 г. е член на Немската академия за език и литература в Дармщат, от 1959 г. – на Академията на науките и литературата в Майнц, а от 1961 г. – на Баварската академия за изящни изкуства. През 1976 г. е избран за почетен доктор на Техническия университет в Дармщад.

Библиография

• Hochgelobtes gutes Leben, 1943 (zusammen mit Hermann Gaupp)
• Das Gedicht in unserer Zeit, 1946
• Gedichte, 1948
• Heimsuchung, 1948
• Auf Erden, 1949
• Die Zeichen der Welt, 1952
• Von nahen und fernen Dingen, 1953
• Wind und Zeit, 1954
• Tage und Nächte, 1956
• Fremde Körper, 1959
• Schatten eines Mannes, 1959 (zusammen mit Rudolf Schoofs)
• Tessin, 1959 (zusammen mit Fritz Eschen)
• Aspekte zeitgenössischer deutscher Lyrik, 1961
• Ausgewählte Gedichte, 1962
• Die Rolle des Autors im experimentellen Gedicht, 1962
• Unsichtbare Hände, 1962
• Corrida de toros, 1964 (zusammen mit Helmut Lander)
• Darmstadt – Abglanz einer Residenz, 1964 (zusammen mit Annelise Reichmann)
• Reise durch die Nacht, 1964
• Schattengefecht, 1964
• Gedicht für Darmstadt, 1965
• Gesammelte Gedichte (1965, 1975, 1985, 1997)

„Второто време“
(1995)

• Laudatio auf Fritz Usinger, 1965
• Landschaften für mich, 1966
• Poetisches Tagebuch, 1966
• Das Problem des langen und kurzen Gedichts heute, 1966
• Unter uns Lesern, 1967
• Alltägliche Gedichte, 1968
• Minuten-Aufzeichnungen, 1968
• Flug über Heide, Moor und grüne Berge, 1969
• Bürgerliche Gedichte, 1970 (unter dem Namen Karol Kröpcke)
• Nichts weiter als Leben, 1970
• Die Träume der Ilse Aichinger, 1971
• Deutschland deine Niedersachsen, 1972
• Zeitvergehen, 1972
• Zu des Rheins gestreckten Hügeln, 1972
• Ein Gedicht entsteht, 1973
• Ein Lesebuch, 1975
• Bremen color, 1976 (zusammen mit Jochen Mönch)
• Der Einfachheit halber, 1977
• Von literarischer Unschuld, 1977
• Düsseldorf, 1978
• Das andere Leben, 1979
• Gedichte, 1980
• Prolog für Darmstadt 1980, 1980
• Sterblich, 1980
• Herbstsonett mit Hegel, 1981
• Im Gehen, 1981
• Nocturnos, 1981 (zusammen mit Eberhard Schlotter)
• Pomologische Gedichte, 1981
• Glanz aus dem Glas, 1982
• Zwischen Null und Unendlich, 1982
• Erinnerte Ansichten, 1983 (zusammen mit Helmut Lortz)
• Herodot oder Der Beginn von Geschichte, 1983
• Melanie, 1983
• Schönen Dank und vorüber, 1984
• Gedichte und poetologische Texte, 1985
• Nacht-Leben oder Geschonte Kindheit, 1985
• Unumwunden, 1985
• Notizen, Erinnerungen, Träume, 1985 (zusammen mit Edith Wolf und Helmut Lander)
• Darmstadt, 1986
• Gedichte zu Radierungen von Thomas Duttenhoefer, 1986
• Lebensalter, 1986 (zusammen mit Barbara Beisinghoff)

„Да изчезнеш в тукашния свят“ (2002)

• Die andere Seite der Welt, 1987
• In Kupfer gestochen, 1987
• Karl Krolow, 1987
• Als es soweit war, 1988
• Meine Gedichte, 1990
• Sätze in die Nacht, 1990
• Wenn die Schwermut Fortschritte macht, 1990
• Ich höre mich sagen, 1992
• Etwas brennt, 1994
• Die zweite Zeit, 1995
• Menschlich, 1996 (zusammen mit Vera B. Profit)
• Gedichte, die von Liebe reden, 1997
• Die Handvoll Sand. Gedichte aus dem Nachlass, 2001
• Im Diesseits verschwinden. Gedichte aus dem Nachlass, 2002

Преводи

• Guillaume Apollinaire, Bestiarium, Gießen 1959
• Samuel Beckett, Flötentöne, Frankfurt am Main 1982 (übersetzt zusammen mit Elmar Tophoven)
• Rainer Maria Rilke, Les fenêtres. Mit Radierungen von Christian Mischke, Frankfurt am Main 1990

Награди и отличия

• 1965: „Награда Георг Бюхнер“
• 1956: Голяма държавна награда на провинция Долна Саксония
• 1975: Райнер Мария Рилке
• 1983: „Хесенска културна награда“
• 1985: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1988: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“

Бележки

1. Ernst Klee, Das Kulturlexikon zum Dritten Reich. Wer war was vor und nach 1945. S. Fischer, Frankfurt am Main 2007, S. 340.
2. Стихотворението „Твърде много щастие“ в превод на Венцеслав Константинов

За автора

• Fausto Cercignani, Dunkel, Grün und Paradies. Karl Krolows lyrische Anfänge in «Hochgelobtes gutes Leben», «Germanisch-Romanische Monatsschrift», 36/1, 1986, 59 – 78.
• Fausto Cercignani, Zwischen irdischem Nichts und machtlosem Himmel. Karl Krolows «Gedichte» 1948: Enttäuschung und Verwirrung, «Literaturwissenschaftliches Jahrbuch», 27, 1986, 197 – 217.
• Horst S. Daemmrich, Messer und Himmelsleiter. Eine Einführung in das Werk Karl Krolows, Verlag Groos, Heidelberg 1980.
• Neil H. Donahue, Karl Krolow and the poetics of amnesia in postwar Germany, Rochester, NY. 2002
• Walter H. Fritz (Hrsg.), Über Karl Krolow. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1972.
• Heinz Ludwig Arnold (Hrsg.), Karl Krolow (Text + Kritik; 77), Verlag Text + Kritik, Monaco 1983, ISBN 3-88377-134-1.
• Rolf Paulus, Der Lyriker Karl Krolow. Biographie und Weiterentwicklung, Gedichtinterpretation, Bibliographie, Bouvier, Bonn 1983, ISBN 3-416-01748-X
• Artur Rümmler, Die Entwicklung der Metaphorik in der Lyrik Karl Krolows (1942 – 1962). Die Beziehung zu deutschen, französischen und spanischen Lyrikern, Lang, Frankfurt am Main 1972.

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Карл Кролов
• Поезия от Карл Кролов, в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Биография на Карл Кролов в onlinekunst.de Архив на оригинала от 2007-11-16 в Wayback Machine.
• ((de)) Карл Кролов в Die LYRIKwelt
• ((en)) Карл Кролов в Internet Movie Database