Карл фон Фриш
| Карл Ритер фон Фриш Karl Ritter von Frisch | |
| австрийски етолог | |
 | |
| Роден |
20 ноември 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
| Националност |  Австрия |
| Учил във | Виенски университет Мюнхенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Етология |
| Работил в | Мюнхенски университет (1958) Грацки университет (1950) Вроцлавски университет (1925) Рощокски университет (1923) |
| Награди |  Нобелова награда за физиология или медицина (1973) |
| Подпис |  |
| Карл Ритер фон Фриш в Общомедия | |
Карл Ритер фон Фриш (на немски: Karl Ritter von Frisch) е австрийски етолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 г., заедно с Нико Тинберген и Конрад Лоренц.[1][2] Член на британското кралско научно дружество.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Карл фон Фриш е роден на 20 ноември 1886 година във Виена, Австрия, син на известен хирург и уролог Антон Ритер фон Фриш (1849 – 1917) и съпругата му Мари. Той е най-младият от четиримата синове, всички от които стават университетски професори. Учи във Виена при Ханс Лео Прзибрам и в Мюнхен под ръководството на Ричард фон Хертвих, първоначално в областта на медицината, но по-късно се насочва към природните науки. Получава докторската си степен през 1910 г., през същата година започва работа като асистент в департамента по зоология в Мюнхенския университет. През 1912 г. става преподавател по зоология и сравнителна анатомия, а през 1919 е повишен в професор. През 1921 г. заминава за Рощок като професор по зоология и директор на института. През 1923 г. приема предложение за ръководител на Университета в Бреслау, връщайки се през 1925 г. в Мюнхенския университет, където става ръководител на Института по зоология. След като този институт е разрушен по време на Втората световна война, той отива в Университета в Грац през 1946 г. и остава там до 1950, когато се връща в Мюнхенския университет, след като той е възстановен. Оттегля се през 1958 г., но продължава изследванията си.
Карл фон Фриш е женен за Маргарете, по баща Мор. Техният син, Ото фон Фриш е директор на Природонаучния музей на Брауншвайг между 1977 и 1995 г.
Умира на 12 юни 1982 година в Мюнхен на 95-годишна възраст.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Неговата работа е съсредоточена върху изследвания на сетивните възприятия на медоносните пчели като той е един от първите, които разгадава смисъла на пчелния „танц“. Неговата теория се оспорва от други учени и е посрещната със скептицизъм по това време. Доказано е, че е точен теоретичен анализ.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Michelsen, A. Karl von Frisch lecture. Signals and flexibility in the dance communication of honeybees // Journal of comparative physiology. A, Neuroethology, sensory, neural, and behavioral physiology 189 (3). 2003. DOI:10.1007/s00359-003-0398-y. с. 165–174.
- ↑ Raju, T. N. The Nobel chronicles. 1973: Karl von Frisch (1886-1982); Konrad Lorenz (1903-89); and Nikolaas Tinbergen (1907-88) // Lancet 354 (9184). 1999. с. 1130.
- ↑ Thorpe, W. H. Karl von Frisch. 20 November 1886 – 12 June 1982 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 29. 1983. DOI:10.1098/rsbm.1983.0008. с. 196 – 200.
- ↑ Riley, J. и др. The flight paths of honeybees recruited by the waggle dance // Nature 435 (7039). 2005. DOI:10.1038/nature03526. с. 205 – 207.