Карло ди Кастеламонте

Карло Коненго ди Кастеламонте
Carlo Cognengo di Castellamonte
Роден
Починал
Торино, пак там
НационалностИталия
ПрофесияАрхитект, военен инженер
Активен период1718 век
СтилБарок
ТворбиВиа Нуова (Торино)
Пиаца Сан Карло (Торино)
църква „Св. Кристина“ (Торино)
Замък Валентино - преобразуване и разширяване
Карло Коненго ди Кастеламонте в Общомедия

Карло Коненго ди Кастеламонте (на италиански: Carlo Cognengo di Castellamonte; * (ок.) 1560[1][2] или 1571[3] в Торино, Савойско херцогство, † 1640, пак там) е италиански архитект, инженер и военен.

Той е граф на Кастеламонте и един от най-големите представители на пиемонтския барок .

Той е баща на архитекта Амедео ди Кастеламонте .

Роден през 1571 г., както открива Либеро Манети. Тази датировка прави невъзможна хипотезата на Карло Богио за пътуването му до Рим през 1579 г., за да учи със Скамоци.

Първите свидетелства за него датират от края на 16 век, когато се явява на служба на херцог Карл Емануил I Савойски като помощник на първия придворен инженер – римлянинът Асканио Витоци . Връзката с Витоци е особено близка, дотолкова, че през 1608 г. той е кум на сватбата на Карло, който се жени за Лукреция Винеа – дъщеря на нотариус от Торино. На 17 юни 1613 г. се ражда синът им Виторио Амедео ди Кастеламонте, също известен архитект.

През 1607 г. Карло ди Кастеламонте изготвя проекта за фасадата на базиликата „Корпус Домини“ в Торино. Назначен за архитект на Негово кралско височество през 1615 г., той продължава програмата, желана от Карл Емануил I и започната от майстора, целяща да придаде на Торино урбанистичното лице на столица на Савойското херцогство.

  • продължаването през 1621 г. на виа Нуова (към 2021 г. нар. Виа Рома), която трябва да служи като основна ос на нов торински квартал; това, което виждаме днес обаче е резултат от цялостен ремонт, извършен между 1931 и 1937 г.
    Торино, Пиаца Сан Карло
  • проектът за Кралския площад (към 2021 г. нар. Пиаца Сан Карло) като продължение на проекта за виа Нуова: вдъхновен както от френски модели за правоъгълното оформление с конната статуя в центъра, така и от римските модели с присъствието на двете симетрични църкви на Сан Карло и Санта Кристина.
  • Църква „Санта Кристина“ (през 1639 г.) с фасада на Филипо Ювара ( 1715 - 1718).
  • Многобройни интервенции по замъци и кралски вили:

Библиография на италиански език

[редактиране | редактиране на кода]
  • C. Boggio, Gli architetti Carlo ed Amedeo di Castellamonte e lo sviluppo edilizio di Torino nel secolo XVII, Torino, 1896
  • L. Collobi Ragghianti, Carlo di Castellamonte primo ingegnere del duca di Savoia, «Bollettino storico bibliografico subalpino», 1937, pp. 232–247
  • L. Manetti, Precisazione sulla data di nascita di Carlo di Castellamonte (1571-1641), «Bollettino della Società Piemontese di belle arti», 1984-87 (edito nel 1988), pp- 75-80
  • A. Cifani, F. Monetti, Percorsi periferici. Studi e ricerche di storia dell'arte in Piemonte, Torino, Centro Studi Piemontesi», 1985, p. 66
  • A. Cifani, F. Monetti, Un capitolo per Vittorio Amedeo Castellamonte (1613-1683), architetto torinese, «Studi Piemontesi», XVII (1988), f. 1, pp. 75–92
  1. Luciano Tamburini. CASTELLAMONTE, Carlo di // Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 21. 1978. Посетен на 1 ноември 2021.
  2. Carlo e Amedeo di Castellamonte // 24 май 2010.
  3. L. Manetti, Precisazione sulla data di nascita di Carlo di Castellamonte (1571-1641), «Bollettino della Società Piemontese di belle arti», 1984-87 (edito nel 1988), pp- 75-80
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo di Castellamonte в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​