Квартал

Кварта̀л (от лат. quartа – „четвърт“, през нем. Quartal) е част от населено място, ограничена от определени улици, понякога обособена социално, етнически, по време на застрояване и други[1]. Квартал на населено място може да бъде и негова селищна част, разположена извън границите на централната му част.

Наименувана част от населено място

[редактиране | редактиране на кода]

Кварталът като част от населено място е наименуван и при необходимост от споменаване в документация се посочва с наименованието му.

В София и други градове под „квартал“ може да се разбира и присъединено към града бивше село[2]. Построените след Втората световна война в България жилищни комплекси обикновено се наричат и квартали.

На разговорен език някои квартали се наричат махали[3], макар че с думата „махала“ обикновено се назовават частите на селата.

Терминът се среща и в изрази като „нов квартал“, „индустриален квартал“, „бежанскѝ квартал“ и други.

В някои квартали преобладават хора от определена етническа група, вероизповедание или раса. Бедни, западнали и с открояваща се престъпност квартали понякога се наричат гета.

Според Закона за устройство на територията

[редактиране | редактиране на кода]

По смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), „квартал е урегулирана територия[4], ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия[5], която обхваща един или повече поземлени имоти"[6].

Тези квартали са основен елемент на населените места, редом с улиците, площадите, кръстовищата и урегулираните поземлени имоти (УПИ)[7].

В подробните устройствени планове на населените места тези квартали са очертани с улични регулационни линии и са номерирани. При необходимост от споменаване в документация те се посочват с номерата им.

  1. Въз основа на Речник на българския език, т. 7, стр. 331, БАН, София, 1993 г.
  2. Например в София бивши села са кварталите Горна баня и Суходол в район „Овча купел“ и кварталите Ботунец, Враждебна, Кремиковци, Сеславци и Челопечене в район „Кремиковци“ (по данни към 2 декември 2015 г.).
  3. Кратка българска енциклопедия, том 3, стр. 373
  4. “Урегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти са урегулирани с подробен устройствен план.
  5. Т. е., граници на населени места и селищни образувания (според чл. 7, ал. 1 от ЗУТ).
  6. Параграф 5, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията – в редакцията му към 2 декември 2015 г.
  7. Съгласно § 5, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, „Урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.