Клод Льолуш
| Клод Льолуш Claude Lelouch | |
 | |
| Роден |
30 октомври 1937 г.
|
|---|---|
| Религия | юдаизъм |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Университет Париж-III: Нова Сорбона |
| Работил | режисьор, сценарист, оператор |
| Режисура | |
| Активност | 1957 – |
| Значими филми | „Един мъж и една жена“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Алесандра Мартинес (1993 – 2009) |
| Деца | 5 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.lesfilms13.com |
| Клод Льолуш в Общомедия | |
Клод Льолуш (на френски: Claude Lelouch) е френски режисьор, сценарист, оператор и актьор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Клод Льолуш е роден на 30 октомври 1937 г. в Париж. Бащата Симон Льолуш е евреин от Алжир, а майката Шарлот. Дебютира като оператор на късометражни филми. На 13 години получава наградата за дебютния конкурс на филмовия фестивал в Кан. През 1956 г. Клод Льолуш става автор на филм за СССР „When the Curtain Rises“, който заснема със скрита камера, филмът е закупен за излъчване по френската телевизия. Дебютът му като режисьор е филмът „Човешката същност“ (1961) няма голям успех.
На снимачната площадка на филма „Летят жерави“ (1957) е като асистент оператор, той работи два дни като филмов ентусиаст от Франция, който е дошъл в Москва с туристическа група и случайно отишъл във филмовото студио „Мосфилм“.
През 1966 г. Клод Льолуш заснема филма „Един мъж и една жена“, който му донася световна слава и награда на „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан и два Оскар за най-добър чуждоезичен филм и за най-добър оригинален сценарий. Льолуш е автор на сценария, режисьор, продуцент и оператор на филма. Основните роли са изиграни от Жан-Луи Трентинян и Анук Еме, а музиката за филма е написана от Франсис Ле.
През следващите години Льолуш работи като независим кинорежисьор и прави филми с помощта на собствената си филмова компания Films 13 (fr. Les Films 13).
Филмът „Пътят на едно разглезено дете“ (1988) г. печели две награди „Сезар“ - за главната мъжка роля (Жан-Пол Белмондо) и за музиката на филма (Франсис Ле). Въз основа на романа на Виктор Юго, филма „Клетниците“ (1995) е отличен с наградата „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1966 | Един мъж и една жена | Un homme et une femme | „Златна палма“ |
| 1969 | Човекът, който ми харесва | Un homme qui me plaît | |
| 1972 | Приключението си е приключение | L’aventure c’est l’aventure | |
| 1973 | Честита Нова година | La Bonne Année | |
| 1973 | Досадата | L’Emmerdeur | |
| 1975 | Котката и мишката | Le chat et la souris | |
| 1984 | Да живее животът | Vive la vie | |
| 1985 | Отиване, завръщане | Partir, Revenir | |
| 1986 | Един мъж и една жена: 20 години по-късно | Un homme et une femme : vingt ans déjà | |
| 1988 | Пътят на едно разглезено дете | Itineraire D'Un Enfant Gate | |
| 1995 | Клетниците на XX век | Les Misérables |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Claude Lelouch, IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
