Козелец (Черниговска област)

Козелец на украински: Козелец
— селище —
Катедралата „Рождество Богородично“
Козелец 50.916389, 31.114722 Козелец
Страна	Украйна
Площ	8,44 km²
Надм. височина	113 m
Население	7.496 души (2022) 0,888 души/km²
Основаване	1098 г.[1]
Град от	1656 г.[1]
КАТОТТГ	UA74100190010032782[2]
Пощенски код	17000
Телефонен код	+380 4646
Часова зона	UTC+2:00, лятото: UTC+3:00
Официален сайт	gska2.rada.gov.ua/pls/z7502/A005?rdat1=17.06.2008&rf7571=40033
Козелец в Общомедия

Козе́лец (на украински: Козе́лець) e селище и административен център на Козелецка селищна община в Черниговски район на Черниговска област в Украйна.^[3]

Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA74100190010032782.^[4]

Към 1 януари 2022 г. в селището живеят 7.496 души.^[5]

Символика

Гербът на Козелец е утвърден през 1663 г. и представлява сребърна коза със златни рога и крака, която на гърба си носи златно кълбо с кръст (държава).^[6][7]

Знамето на Козелецкото представлява зелено-синьо-жълто платно с открояващ се бял квадрат в горния ляв ъгъл на две трети от ширината на знамето.^[7]

История

Хронология

Селището е известно от началото на XVII век^[8] като укрепен град, който е бил част от Полско-литовската държава под името Kozelec.

Името, очевидно, произлиза от любимата храна на домашните животни – дивите цветя от рода кокеш (на латински: Scorzonera), които на руски се наричат козелец, или може би от козята гора в района, наричана в старо време „козелес“, където е имало много диви кози.^[9]

Карта на дьо Боплан (1648 г.)

На „Специален и подробен план на Украйна...“ дьо Боплан (1648 г.) и на по-късни карти е отбелязан като Kesellze.^[10]

Козлец става особено известен в началото на XVII век. По това време той е значим и добре укрепен град на източната граница на Полско-литовската държава, към която той спада. По това време културата на селското стопанство и свързаните с него суровини и преработвателна промишленост, особено мелничарството, достига високо ниво тук.

Свободното и пълноценно развитие на народа обаче е възпрепятствано от социалното потисничество от шляхатата (благородническото съсловие), което е допълнително утежнено от етническото (полското) и религиозното (католическото) потисничество. Ето защо населението взема активно участие в селско-казашките въстания срещу полската шляхта през 1620-те и 1630-те години. През 1648–1657 г. се състои Въстанието на Хмелницки, с което казаците се отцепват от Полско-литовската държава и основават тяхна собствена, която те наричат Казашко хетманство, в която се намира и Козелец.^[6] През 1654 г. Козлец се превръща в град на сотня (второстепенна административно-териториална единица), която е част от Киевскияполк (първостепенна административно-териториална единица).^[6]

С грамота от 1656 г. Богдан Хмелницки предоставя на Козлец Магдебургското право.^[6] Това право било потвърдено и от руското правителство, което било много важно за защитата на града от феодален произвол. Магдебургското право дава възможност да се създават органи на самоуправление, да се избира магистрат (градски съвет) начело с войт (кмет), подчинен само на хетмана (държавния глава).

През 1662 г. тук се провежда Козелецкият съвет, на който Яким Семьонович Сомко е избран за хетман на Левобережна Украйна.^[6]

През 1708 г. Козелец става център на администрацията на Киевския полк. Този статут, както и развитието на занаятите и търговията, предизвикват бързия растеж и разширяване на самия град. Особен възход на града се състои през 1770-те години. Несъмнено това се дължи до голяма степен от бързото социално издигане на Олексий Розумовски, родом от тази местност, произхождащ от украинския казашки род Розумови. Той е фаворит на руската императрица Елисавета Петровна, генерал-фелдмаршал (1756 г.), титулуван княз на Свещената римска империя и граф на Руската империя (1744 г).^[11]

Основаване. Произход на името

Археологически паметници: селище от III–V век, крепост и могила от периода от периода на Киевска Рус (IX–XIII век).^[6]

През 1649 г. е център на Козелецката сотня на Киевския полк.^[6]

През 1656 г. му е предоставено Магдебургското право.^[6]

През 1662 г. тук се провежда казашки съвет на старшините (министри), на който Яким Сомко е избран за хетман на Украйна.^[6]

През 1679 г. градът е разрушен от кримските татари.^[6]

През 1708 г. полковото управление на Киевския полк е преместен в Козелец — тук са живели полковникът и друг висши чиновници, градът остава административен център на полка до 1781 г.^[6]

От 1782 г. е повятен град на Киевското наместничество, от 1797 г. на Малоруска губерния, от 1802 г. на Черниговска губерния.^[6]

През 1752 г. е основана болницата, а от 1765 г. работи конна поща.^[6]

В средата на XVIII век се появяват фабрики: 4 тухларски и една кожухарска.^[12][6]

През пролетта на 1846 г. Тарас Шевченко посещава града, когато пътува от името на Археологическата комисия, за да скицира архитектурните и исторически паметници на Черниговска губерния. В своята повест „Княгинята” той описва Козелец и тамошния архитектурен паметник – катедралата „Рождество Богородично“.

• 
  Катедрала „Рождество Богородично“
• 
• 
• 
• 
• 
• 

През 1866 г. има 441 двора (домакинства), 4.459 жители, повятово (областно) и енорийско училище, тютюнева фабрика, 2 тухларски фабрики, провеждат се 5 панаира годишно; през 1897 г. има 638 двора, 5.786 жители.

В началото на XX век в Козелец има 3 основни училища, мъжка гимназия (1912 г.), девическа прогимназия (основно училище) (1914 г.) и Козелецко висше начално училище (1913 г.).

През 1906–1916 г. излиза седмичното списание „Листче с обявления на Козелецкото уездно земство“.

По време на Гладомора, организиран от съветските власти през 1932-1933 г. загиват най-малко 145 жители на селището.

На 29 септември 1943 г. гермските нацистки части са изтласкани от Козелец от съветските войски.

На 8 април 2017 г. Киевският и на цяла Русия и Украйна Патриарх Филарет извършва освещаването на престола и първата Божествена литургия на храма „Възнесение Господне“ в Козелка.^[13][14]

На 6 март 2022 г., в хода на Руското нападение над Украйна, в селището са отправени над 100 единици оръжия и военно оборудване, включително TOS-1 „Буратино“.^[15]

Исторически паметници

• Катедралата „Рождество Богородично“ (1753–1766 г.)
• Имение „Покорщина“ (XVIII век)
• Църква „Св. Николай“ (1784 г.)
• Сграда на Полковата канцелария на Киевския полк (1756–1760 г.)
• Църква „Възнесение Господне“ (1866–1864 г.). Работи като храм на Православната църква на Украйна.

Население

Численост на населението^[16]

1897 г.	1959 г.	1979 г.	1989 г.	2001 г.	2016 г.	2020 г.	2022 г.
5.141	5.774	8.416	9.545	8.916	8.142	7.758	7.496

Разпределение на населението по роден език (2001 г.)

украински език	руски език
96,24 %	3,26 %

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Източници

1. Верховна Рада України. Облікова картка. смт Козелець, Чернігівська область, Козелецький район // Архивиран от оригинала на 2020-08-15. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
2. Децентралізація. селище Козелець // Архивиран от оригинала на 2024-03-13. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
3. Децентралізація. Козелецька територіальна громада // Архивиран от оригинала на 2024-03-13. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
4. Децентралізація. селище Козелець // Архивиран от оригинала на 2024-03-13. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
5. Державна служба статистики України. Чисельність наявного населення України на 1 січня 2022 // Державна служба статистики України. с. 47. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
6. Блануца, Андрій Васильович. КОЗЕЛЕЦЬ // Енциклопедія історії України. Інститут історії України Національної академії наук України; Наукова думка, 2007. с. 431-432. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
7. Чумак, Тамара Василівна, Шара, Любов Миколаївна. Козелець – європейське місто. Чернігів, Видавець Лозовий В. М., 2011. с. 8. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
8. Козелец // Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. Б. А. Введенский. 2-е изд. том 21. М., Государственное научное издательство «Большая Советская энциклопедия», 1953. стр.542
9. Козелець: історія, архітектура, туризм — Статті співробітників НАІЗ — Каталог статей — «Чернігів Стародавній» вітає Вас! // Посетен на 2010-05-26.
10. Спеціальна та докладна карта України на сайті vlasenko.net // Посетен на 10 Вересня 2015.
11. Чумак, Тамара Василівна, Шара, Любов Миколаївна. Козелець – європейське місто. Чернігів, Видавець Лозовий В. М., 2011. с. 46-47. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
12. Чумак, Тамара Василівна, Шара, Любов Миколаївна. Козелець – європейське місто. Чернігів, Видавець Лозовий В. М., 2011. с. 12. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
13. Орєхович, Олексій. У Козельці Патріарх Філарет освятив Вознесенський храм // Чернігівське земляцтво. 2017-04-09. Посетен на 2024-03-17.
14. Ивашко, Екатерина. Філарет освятив храм Вознесіння Господнього у Козельці (Фото) // ЧEline | Челайн - чесні новини. Новости Чернигова. 2017-04-09. Посетен на 2024-03-17.
15. Квасневська, Діана. На Козелець направили 100 одиниць озброєння і військової техніки, зокрема ТОС-1 "Буратіно" // 24 Канал. 2022-03-06. Посетен на 2024-03-17.
16. Банк даних Державної служби статистики України // Архивиран от оригинала на 2014-07-31. Посетен на 13 Серпня 2016.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Козелець“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​