Козлодуй

За атомната електроцентрала вижте АЕЦ Козлодуй.

---

Козлодуй
Атомната електроцентрала в град Козлодуй, 2007 г.
Козлодуй 43.776443, 23.729379 Козлодуй Козлодуй
Общи данни
Население	12 244 души[1] (15 март 2024 г.) 76,3 души/km²
Землище	105,307 km²
Надм. височина	33 m
Пощ. код	3320
Тел. код	0973
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	37798
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Козлодуй Маринела Николова (ГЕРБ; 2015)
Адрес на общината
ул. „Христо Ботев“ 13, п.к. 303
Уебсайт	www.kozloduy.bg
Козлодуй в Общомедия

Козлоду̀й е град разположен по поречието на река Дунав в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града е 13 771 жители, според данните на ЕСГРАОН от 15 юни 2013 година. ^[2][3][4]

Козлодуй получава статут на град през 1969 година.^[4]

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в плодородната житница на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров.

В района на Козлодуй има голямо природно разнообразие на птици и растения. Функциониращият клон на БДЗП в града редовно организира меропроятия, свързани с орнитологията. Различните клубове по екология и природа в учебните заведения също организират акции по почистване, изследване и защита на природата в района. Лятото в града е много топло, зимата е по-мека от другите части на областта.

История

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен цетър, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.

Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал“ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.

......

Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.

Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“ ^[5]

Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.

През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно – Козлодуй (ъгъл на ледовете).

Името на селището Козлодуй и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. ^[6] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места. За с. Козлодуй през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Козлодуй

Народност — власи

Къщи – 320

Венчила – 401

Черкви — Св. Тройца

Име на свещеника – Рад. Георгиев и Дим. Наков^[7]

На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил)

На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от османска власт.

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията около 600 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. В Козлодуй е изпратен заместник-министъра на земеделието Стоян Сюлемезов, който се опитва да ги разубеди. Пристигането му предизвиква спонтанна демонстрация, прозорците на общината са изпочупени и е направен опит за саморазправа със Сюлемезов. Тълпата е разпръсната с оръжие, а десетки селяни са арестувани и съдени. По-късно за организацията на същите събития са съдени също участниците в нелегална група, наричаща се Бойна интернационална земеделска организация.^[8]

На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“.

На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В Козлодуй живеят основно българи, има също власи, роми, руснаци, украинци, виетнамци, турци и др.

На второ място по брой жители в областта е след Враца. След Козлодуй се нареждат Бяла Слатина и Мездра.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2021):^[2][3][4]

Козлодуй
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2016	2021
население	няма данни	няма данни	7575	10 498	12 548	13 632	14 871	14 678	14 273	13 934	12 235	11 072
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[9]

	Численост	Дял (в %)
Общо	13058	100,00
Българи	10966	83,97
Турци	24	0,18
Цигани	136	1,04
Други	55	0,42
Не се самоопределят	56	0,42
Неотговорили	1821	13,94

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• 2015 – Маринела Николова (ГЕРБ) печели на първи тур с 53%
• 2011 – Румен Маноев (ГЕРБ, ОДС, Гергьовден, ЗНС)
• 2007 – Румен Маноев (Коалиция „Проект“ Промяна.BG) печели на втори тур с 58% срещу Милко Торбов (БСП).
• 2003 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 56% срещу Валери Ончев (независим).
• 1999 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс).
• 1995 – Константин Петров Рошков (независим) печели на втори тур с 41% срещу Таня Петрова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

АЕЦ Козлодуй

Градът е с голямо икономическо значение, заради функциониращата АЕЦ „Козлодуй“. Населението на града е заето предимно в АЕЦ „Козлодуй“, както и в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Средната заплата в Козлодуй е втората най-висока в България.^[10]

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Училища

На територията на града функционират четири училища:

• СУ „Христо Ботев“
• СУ „Св. св. Кирил и Методий“ (Козлодуй)
• Професионална гимназия по ядрена енергетика „Игор Курчатов“
• Начално училище „Васил Левски“

На територията на града функционират и няколко детски градини:

• ЦДГ Слънчице
• ОДЗ Мир
• ОДЗ Радост
• ЦДГ Звънче

Култура

Корабът Радецки

В Козлодуй се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Национален музей „Параход Радецки“, ул. „Хр. Ботев“ № 82, от 9,00 до 18,00 часа без почивен ден. Корабът предлага и каюти с легла с възможност за нощуване. Цената на легло на нощ е 8,00 лв. за възрастни и 5,00 лв. за пенсионери, студенти и ученици.

Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния музей параход „Радецки“ е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем за един астрономически час е 50,00 лв.

Печат на обект №18 (Козлодуй – Национален музей „Параход Радецки“; Паметник на Христо Ботев и неговата чета) има и в хотел-ресторант „Радецки“, който се намира в непосредствена близост до обектите. Това е направено за улеснение на всички участници в движението „Опознай България – 100 НТО“.

Ежегодно по време на т.нар. Ботеви дни в края на май се провежда тържествена проверка с митинг-заря, на която се стичат множество Ботеви поклонници, сред които и участниците в ежегодния поход Козлодуй – връх Околчица, гости на града, политици и общественици.

В община Козлодуй туристическата дейност е свързана по-скоро с предоставяне на възможности за отдих и развлечение на живеещите на територията ѝ. Два са основните туристически походи, чийто маршрут преминава пред общината – национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета – Козлодуй-Околчица“ и Международен воден поход по р. Дунав.

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.^[11] През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.^[12]

Театри

Културен център за жителите и гостите на Козлодуй

Известна с участията си е младежката Театрална трупа „3 – 4!“ към Общински Детски Комплекс. Освен с театрални постановки младежите в Козлодуй се изявяват с песни, танци и т.н. Доста популярни са групите „Доминанта“, „Робинзон“, „Щуротреска“, както и няколко балета.

На територията на града действат:

• „Дом на Енергетика“
• Читалище „Христо Ботев“

Музеи

Националният музей „Параход „Радецки““ осъществява популяризаторска и фондова дейност, свързани с живота и делото на Христо Ботев, бойния път на Ботевата чета, националноосвободителното движение, изучаване на културно-историческото наследство и др. Той е подчинен на Министерството на културата и се финансира от него.

Националният музей „Параход „Радецки““ е учреден с разпореждане N5 на Министерския съвет на Република България от 16 май 1962 г. Възстановяването му започва през май 1966 г. и преминава през няколко етапа. Корабът е установен на постоянен пристан в лимана на козлодуйския бряг. От 1993 г. извършва организирани плавания в акваторията и между пристанищата по целия български участък на река Дунав.

Корабът предлага леглова база за 40 души, първокласен салон с експозиция, удобен за провеждане на културни прояви, бизнес срещи, концерти и др.

Спорт

Плувен клуб „Атомик“ към АЕЦ Козлодуй

Местният футболен отбор Ботев Козлодуй играе във „В“ РФГ, където държи първо място.

Всяка година през юли в Козлодуй се провежда тенис турнир за наградите на АЕЦ Козлодуй.

Съществува и клуб по джудо – Олимпия.

Спортна дейност извършва и Таекуон-до клуб Оренда. Клубът съществува от 1995 г. като през тези 20 г. от съществуването му има много спечелени титли – държавни, европейски и световни.

От няколко години момчетата в града се изявяват и като футболисти с отбора на града ФК „Ботев“. А от тази година като футболистки се изявяват и момичета. Ботев Козлодуй

Редовни събития

• 27 май – Христо Ботев и неговата чета са слезли на Козлодуйски бряг. Празникът се чества с тържествена заря.
• 19 юни – Ден на енергетѝка
• 29 юни – Ден на река Дунав – на този ден корабът „Радецки“ плава един час (безплатно)

Побратими градове

• Бекет, Румъния (5)
• Босилеград, Сърбия ^[13]
• Калофер, България ^[14]
• Путивл, Украйна ^[15][16]
• Уайтхейвън, Англия ^[17]

Личности

Родени в Козлодуй

• Величко Добрев, български учен и микробиолог
• Звезделин Минков, български актьор
• Румен Трифонов, български футболист
• Юлия Юревич, българска манекенка от украински произход

Хора, свързани с Козлодуй

• Димитър Митов, вратар на Абърдийн - прекарва детството си в града и оттук започва футболната му кариера, като първоначално играе във ФК "Ботев Козлодуй"

Други

На Козлодуй е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).

Източници

1. www.grao.bg
2. Население – градове в България – „НСИ“
3. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
4. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
5. цитат от книгата на доц. Румен Ковачев „Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век в Български исторически архив“, Издателство Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 1997, стр.121
6. Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58 – 59. Съхранява се в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
7. От Искър до Огоста
8. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 157, 160 – 161.
9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
10. Заплатите по общини (2017)
11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
12. Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
13. webcache.googleusercontent.com, архив на оригинала от 3 декември 2012, https://archive.is/20121203090224/http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:FCbjk6715u4J:www.namrb.org/filesystem.php?id%3D12+побратими+градове+на+козлодуй&cd=6&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a, посетен на 3 декември 2012 
14. www.karlovo.tv
15. www.mfa.gov.ua
16. www.mfa.gov.ua
17. www.kozloduy.bg, архив на оригинала от 24 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131224133441/http://www.kozloduy.bg/proekti/pobratimeni-gradove_en, посетен на 11 май 2012 

Външни препратки

• Козлодуй нет Архив на оригинала от 2017-12-29 в Wayback Machine.
• 360 градусови виртуални панорами
• Новинарски портал – Козлодуй
• „АЕЦ Козлодуй“
• chitanka.info
• Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на гр. Козлодуй и региона