Корбевац | |
— село — | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пчински |
Община | Вранска баня |
Площ | 10,02 km² |
Надм. височина | 441 m |
Население | 660 души (2011) 65,9 души/km² |
Кмет | Радован Йованович |
Пощенски код | 17545 |
Телефонен код | (+381) 17 |
МПС код | VR |
Корбѐвац или Корбевец[1] (на сръбски: Корбевац или Korbevac) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, градска община Вранска баня. Център е на местна самоуправа.[2]
Селото е разположено във Вранската котловина, край Корбевската река, близо до вливането и в Южна Морава. Отстои на 17 км североизточно от окръжния център Враня, на 5 км северно от общинския център Вранска баня, на 7,8 км западно от село Клисурица, на 2,2 км южно от село Превалац и на 4,8 км източно от владичинханското село Мазарач. Къщите му са разположени от двете страни на регионален път R 239 (известен като Руски Пут), свързващ Враня и Босилеград.
По своя план Корбевац е пръснат тип селище, съставено от няколко махали носещи имената на главните родове. Землището му заема площ от 10,02 км2.[3] Местностите в него носят следните имена: Жилинце, Площак, Кадина Долина, Росуля, Мечкарник, Соколица, Ясен, Чардарево, Камберица, Илиска Падина, Върбачка Долина, Градище, Селище, Свинярник, Рупе, Майдан.[4]
Климатични данни за село Корбевац, Сърбия | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Средни максимални температури (°C) | 4,0 | 7,1 | 12,4 | 16,9 | 21,7 | 25,6 | 28,2 | 28,5 | 24,6 | 16,5 | 10,1 | 5,3 | 16,0 |
Средни температури (°C) | 0,4 | 2,0 | 7,1 | 11,1 | 15,7 | 19,1 | 21,1 | 21,2 | 17,6 | 12,7 | 6,1 | 1,9 | 11,4 |
Средни минимални температури (°C) | −3,2 | −1,5 | 1,8 | 5,4 | 9,7 | 12,7 | 14,1 | 14,0 | 10,9 | 6,9 | 2,2 | −1,5 | 6,0 |
Средни месечни валежи (mm) | 39,0 | 35,0 | 38,0 | 43,0 | 62,0 | 53,0 | 42,0 | 35,0 | 39,0 | 44,0 | 55,0 | 49,0 | 534,0 |
Корбевац е едно от старите селища във Вранско. Основано е на мястото на римско селище с крепост, жителите на което най-вероятно са се занимавали с рударство. За това подсказва наименованието на местността Майдан, както и могилите намиращи се там. За тях се предполага, че са образувани като насипи след промиване на злато.[7] В местността Рупе се намират могили, в които са откривани урни. В местността Градище (652 м) още Феликс Каниц през 1889 г.[8] намира останки от крепост, за която смята че е римска.[9] Под Градище се намира местността Селище.[10]
В документ от 1519 г. селото е споменато като един от големите производители на лен във Вранско, с 2500 оки за година.[11] По данни от османски регистър през 1529 г. в Корбевац са записани 35 християнски ханета.[3] В данъчен регистър (дефтер) от 1654/5 г., описващ броя на домакинствата (хане) облагани с джизие във вилает Враня (Иврание), Корбевац (Корбефче) е упоменато с 1 джизие-хане.[12]
Преди 1878 г. най-плодородната земя от днешното землище на селото е собственост на мюсюлмани от Враня, а местните селяни работят като чифлигари. По това време селото е разположено в хълмистите и по-неплодородни местности Свинярник и Соколица. След освобождението местните стават собственици на чифлишката земя и преместват домовете си в низината, край Корбевската река.[13]
По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Корбевската община.[1]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Асен Анд. Зашев от Коркина е български кмет на Корбевац от 22 септември 1941 година до 23 март 1942 година. След това кметове са Александър Дим. Петров от Кюстендил (11 март 1942 - 18 януари 1943), Александър Илиев Караилиев от Пазарджик (22 юли 1943 - 1 септември 1943) и Съйко Гешев Съйков от Ъглен (18 декември 1943 - 9 септември 1944).[14]
Укреплението Градище или Кале се намира на юг от селото, от лявата страна на Корбевската река. Представлява невисоко плато, което доминира над околността. Лесно достъпно е единствено от южната си страна. Най-стари данни за Градище се откриват в едно писмо на Д. Сабовлевич от 1885 г. адресирано до сръбския археолог Михаило Валтрович. В него автора съобщава, че е видял останки от крепостна стена с окоп пред нея (външен град). Също така споменава и за още една крепостна стена в най-високата част на платото (цитадела). През 1889 г. Каниц посещава Корбевац и оставя сведения за локалитета. Той заварва трудно забележими останки от зидове, обрасли с храсти и трева. През 1951 г. се правят проучвания от Сръбския археологически институт в лицето на археолозите Милутин Гарашанин и Драга Гарашанин. Те изследват цитаделата, за която съобщават, че е градена от ломени камъни и редове от тухли споени с хоросан. На ъглите се намират кули с диаметър от около 6 метра. На два пъти археолози от Вранския музей посещават Градище. Първо през 1964 г. укреплението е проучвано от М. Йованович, който открива кладенец в цитаделата. И за втори път през 1996 г., когато Митрович и Булатович потвърждават информацията, че крепостта се състои от външен град и цитадела. Изказват мнение, че цитаделата има площ от около 2 хектара и във времето, когато функционира е плътно застроена. В последните години обекта е сондиран на два пъти.[15]
Названието на селото има романски произход.[16] Произлиза от корена корб, който означава гарван.
Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 660 жители.[17]
Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[20]
При своята теренна работа във Вранската котловина в периода 1951 – 1955 г.[21] Йован Трифуноски посещава и Корбевац, като описва родовете в селото и техния произход. Родовете ги дели на четири типа: староселци (23 къщи), преселници от Вранско (50 къщи), преселници от други области (44 къщи) и с неизвестен произход (43 къщи).
В селото съществува начално осмокласно училище (Крал Петър I Освободител), основано през 1892 г., както и детска градина (Руски споменик).[3]
В църковно отношение селото е част от Пчинското архиерейско наместничество на Вранската епархия и е център на Корбевската енория, в която освен него влизат и селата Превалац, Паневле, Себевране, Клисурица, Липовац и Сливница.[23]
В селото съществува храм носещ името Успение на Пресвета Богородица (Св. Богородица).[24] Той е построен през 1835 г. на мястото на стара църква със същото име. През османския период са съществували още две църкви (Св. Никола и Св. Йован).[3][13]
|