Кърджали (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

---

Кърджали (община) 41.65, 25.367
Герб
Общи данни
Област	Област Кърджали
Площ	574.742 km²
Население	74 620 души
Адм. център	Кърджали
Брой селища	118
Сайт	www.kardjali.bg
Управление
Кмет	Ерол Мюмюн (ДПС; 2023)
Общ. съвет	41 съветници ДПС (27) ГЕРБ (6) ВЪЗРАЖДАНЕ (3) БСП(3) ППДБ(2)
Кърджали (община) в Общомедия

Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната и североизточна част на област Кърджали. С площта си от 574,742 km² заема 2-ро сред 7-те общините на областта, което съставлява 17,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на югоизток – община Крумовград и община Момчилград;
• на югозапад – община Джебел;
• на запад – община Ардино;
• на северозапад – община Черноочене;
• на североизток – община Хасково, област Хасково;
• на изток – община Стамболово, област Хасково.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Кърджали е ниско планински и хълмист. С изключение на най-северозападния ѝ ъгъл (землището на село Ненково), който попада в пределите на Западните Родопи, цялата останала част на общината се заема полупланинските ридове на Източните Родопи.

В най-северозападната ѝ част се простират крайните югоизточни разклонения на рида Каракулас (Гордюва чука), част от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Тук южно от село Ненково се издига връх Бездивен (1140 m), най-високата точка на общината.

На север от долината на река Арда се простират части от два източнородопски рида: на запад – източната част на рида Чуката с връх Мастатепе (843 m), северозападно от село Севдалина, а на изток от долината на река Перпере – най-западната част на рида Гората, с връх Хисар (575 m), разположен югозападно от село Бащино.

Райните южно от долината на Арда се заемат от крайните северни разклонения на други два източнородопски рида. На юг от язовир „Кърджали“ и западно от долината на река Върбица са северните части на рида Жълти чал – Синия връх (843 m), разположен югозападно от село Велешани. На юг от язовир „Студен кладенец“ и източно от устието на река Върбица се простират крайните северни склонове на Стръмни рид с максимална височина от 821 m, южно от язовира.

Минималната височина на общината е водното огледало на язовир „Студен кладенец“ – 225 m н.в. (кота преливник).

Води

Община Кърджали е изключително богата на водни ресурси. От запад на изток през нея преминава горната част от средното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава четири по-големи притока: леви – Боровица и Перперек; десни – Кьошдере и Върбица. С изключение на река Кьошдере, която почти изцяло протича през общината, останалите три реки протичат през нея само с долните си течения. Река Боровица навлиза в община Кърджали от към община Черноочене, минава през село Ненково, завива на юг и се влива в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“. Река Перперек също навлиза откъм община Черноочене при село Три могили и тече на югоизток в широка долина. При село Перперек завива на юг, а след село Сватбаре – на югозапад и се влива от север в язовир „Студен кладенец“. Река Кьошдере води началото си от община Ардино, навлиза в общината северозападно от село Велешани, тече на североизток в дълбока и залесена долина и се влива отляво в река Арда при град Кърджали. Река Върбица протича през общината с най-долното си течение и се влива от юг в язовир „Студен кладенец“ при село Соколско.

На територията на община Кърджали се намират два от най-големите български язовира – „Кърджали“ и „Студен кладенец“. В пределите на общината попадат долната и средната част на язовир „Кърджали“ и средната и горна част на язовир „Студен кладенец“. Преградната стена на язовир „Кърджали“ е най-високата в България и е изградена на около 2 km западно от град Кърджали.

Климат

Община Кърджали попада в южнобългарската климатична област и по-точно в източнородопския климатичен район, повлиян от топлото средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минималните температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 °C. Средната зимна температура е около 0 °C, а през лятото – 24 °C. Средната годишна температура се движи в границите на 11 – 13 °C. Годишната температурна сума е около 4000 градуса.

През есенно-зимния период под влияние на средиземноморските циклони падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен – ноември, декември, януари; пролетен – май, юни, юли и един минимум – август, септември. Поради южното положение на общината голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг. През пролетта падат достатъчно количество валежи, които осигуряват добро овлажняване на почвата. От юли започва сравнително ясно очертан безвалежен период, проявен най-добре в края на лятото и в началото на есента, който продължава до октомври. Годишната сума на валежите е около 600 l/m³.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	67 460	100,00
Българи	24 285	36,00
Турци	33 276	49,33
Цигани	1013	1,50
Други	225	0,33
Не се самоопределят	1155	1,71
Неотговорили	7506	11,13

Населени места

Общината има 118 населени места с общо население 62 005 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Списък на населените места в община Кърджали, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km^2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km^2	Забележка (старо име)
Айрово	527	—	Рамиш, Рам кьой, в землището на с. Опълченско	Люляково	258	3,688	Идризлии
Багра	42	2,400	Бояджи кьой	Майсторово	2	2,397	Рюстемлер
Бащино	168	10,185	Хасан бабалар, Бащина	Македонци	129	4,965	Къшла арасъ
Бели пласт	354	17,468	Акче кайряк, Бели плаз	Мартино	7	—	Апазлар, в землището на с. Голяма бара
Бленика	158	4,112	Терзи алилер гюллю	Миладиново	276	9,281	Деделер
Божак	38	1,871	Делиджилер	Мост	561	13,136	Кьопрюлии
Бойно	290	8,131	Исмаилер	Мургово	251	7,264	Есмерлии
Болярци	116	6,697	Алем бейлер	Мъдрец	152	5,452	Софулар
Брош	194	2,899	Теке менетлер	Невестино	111	1,225	Бююк дере, Кадънче
Бяла поляна	94	5,815	Акча алан	Ненково	79	27,191	Мемелер
Бялка	21	2,146	Дутлуджа, Белка	Опълченско	793	2,667	Хаджи Мехмедлер
Велешани	110	9,677	Тюрк кабаач	Орешница	148	9,242	Хасъмлар
Висока	5	—	Салтъклар, в землището на с. Ненково	Островица	276	5,149	Аша ада
Висока поляна	230	8,183	Яйлъджик	Охлювец	203	3,964	Сюле кьой
Вишеград	297	1,971	Хисар юстю	Панчево	209	4,324	Айваджик
Воловарци	85	5,022	Юкюзчилар	Пеньово	155	1,704	Кьоселер
Върбенци	33	2,277	Сюйчук	Пепелище	271	2,413	Кюлджилар
Главатарци	16	0,995	Емир оглар, Главатари	Перперек	655	6,651	Яшлар
Глухар	796	2,939	Сагърлер, Сарлар	Петлино	344	2,246	Хорозлар
Гняздово	38	10,243	Ювалар	Повет	94	1,616	Кърлар-Хорозлар
Голяма бара	34	1,533	Бююк дере	Прилепци	354	—	Салихлер, в землището на гр. Кърджали
Горна крепост	237	5,754	Кара алар	Пропаст	82	—	Ямалъ, в землището на с. Сипей
Гъсково	107	2,583	Йорджеклер	Пъдарци	60	9,745	Куруджи виран
Добриново	12	3,186	Хамзалар	Рани лист	655	13,943	Ашиклари
Долище	54	2,979	Тепе алтъ	Резбарци	737	2,823	Отман кьой
Долна крепост	113	6,610	Дере махле	Ридово	13	1,056	Ямач кьой
Дъждино	303	3,068	Ямур кьой	Рудина	108	7,159	Тепеджик
Дъждовница	112	3,257	Ямурлар	Сватбаре	90	1,881	Дююнджилер
Дънгово	12	6,292	Дънгърлар	Севдалина	39	0,916	Дели гьозлер, Гявуроолу
Енчец	311	2,089	Макаклар, Салман	Седловина	257	7,019	Кючук Ерджели
Жинзифово	385	5,694	Елджилер	Сестринско	60	1,732	Хатанлар
Житарник	1	7,273	Хамбараджик	Сипей	503	3,144	Дурханлар
Зайчино	25	1,317	Дюлбелер, Зайчина	Скалище	264	4,291	Каяджиклар
Звезделина	377	5,415	Кая алтъ	Скална глава	115	3,725	Кая баши ямурлар
Звезден	133	3,830	Каба виран, Звездан	Скърбино	98	—	Азаплар, в землището на с. Солище
Звиница	344	7,737	Бояджиклии	Снежинка	3	2,221	Кърлъемач
Звъника	—	2,006	Ахматлар	Соколско	3	—	Шахинлар, в землището на с. Лисиците
Звънче	35	0,914	Имамлар	Соколяне	199	4,188	Дуванджилар
Зелениково	295	4,659	Кадър месчит	Солище	239	1,367	Тузлук кьой
Зимзелен	117	2,023	Кърлар-Хорозлар	Срединка	184	0,295	Ортаджа кьой (най-малкото землище в Б-я)
Зорница	—	9,893		Старо място	3	3,800	Кадем ерлер
Иванци	142	2,590	Есафлар, Исаклар	Стражевци	38	10,246	Посталар
Илиница	18	1,627	Къртълъ	Страхил войвода	93	3,406	Махматча
Калинка	171	1,026	Кеременлер	Стремово	280	3,741	Гьоклемезлер дере махле
Калоянци	275	12,674	Кара бахаслъ	Стремци	549	9,815	Гьоклемезлер
Каменарци	34	4,589	Каяджи баши	Татково	39	1,874	Бобалар ени махле
Кобиляне	275	11,429	Шереметлер	Тополчане	2	1,955	Каваклъ бюк
Кокиче	101	3,190	Чепелджа	Три могили	130	2,440	Юч тепе
Кокошане	41	6,691	Къзлап	Ходжовци	17	3,207	Ходжа кьой
Конево	152	7,309	Кара атлар	Царевец	248	4,708	Дурбалъ кьой, Царювец
Костино	196	2,944	Кемиклер	Чеганци	38	2,292	Хаджи махле
Крайно село	177	1,136	Ал кая	Черешица	204	10,819	Кирезлии
Крин	117	4,497	Ахлатлии	Черна скала	102	2,754	Кара кая
Крушевска	112	1,988	Маруфлар	Черньовци	64	1,518	Кара Мусалар
Крушка	25	3,608	Хамзалар	Чилик	206	2,987	Чиликлер
Кърджали	40659	30,759		Чифлик	480	6,955
Кьосево	197	5,920	Кьоселер	Широко поле	719	7,862	Селеменлер
Лисиците	20	10,176	Тилкилер	Яребица	4	1,271	Махмуд оглулар
Лъвово	5	3,005	Арслан кьой	Ястреб	316	6,711	Чакърлар
				ОБЩО	62005	574,742	7 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Юглюк на с. Дарец;
• МЗ № 3225/обн. 21 ноември 1934 г. – преименува с. Исмаилер на с. Бойно;

– преименува с. Джебил оглар на с. Гледка;

– преименува с. Кьопрюлии на с. Мост;

– преименува с. Яшлар на с. Перперек;

– преименува с. Гьоклемезлер на с. Стремци;

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Рамиш (Рам кьой) на с. Айрово;

– преименува с. Бояджи кьой на с. Багра;

– преименува с. Хасан бабалар на с. Бащина;

– преименува с. Акче кайряк (Акча кайряк) на с. Бели плаз;

– преименува м. Дутлуджа на м. Белка;

– преименува м. Терзи алилер гюллю на м. Бленика;

– преименува м. Делиджилер на м. Божак;

– преименува с. Алем Бейлер на с. Болярци;

– преименува м. Теке менетлер на м. Брош;

– преименува с. Акча алан на с. Бяла поляна;

– преименува с. Тюрк кабаач на с. Велешани;

– преименува с. Сархошлар на с. Веселчане;

– преименува м. Салтъклар на м. Висока;

– преименува с. Яйлъджик (Яйледжик) на с. Висока поляна;

– преименува с. Хисар юстю на с. Вишеград;

– преименува с. Юкюзчилар на с. Воловарци;

– преименува м. Сюйчук на м. Върбенци;

– преименува с. Емирлер на с. Генево;

– преименува с. Емир оглар на с. Главатари;

– преименува с. Сагърлер (Сарлар) на с. Глухар;

– преименува с. Ювалар на с. Гняздово;

– преименува м. Бююк дере на м. Голяма бара;

– преименува с. Каралар (Кара алар) на с. Горна крепост;

– преименува с. Йорджеклер на с. Гъсково;

– преименува м. Хамзалар на м. Добриново;

– преименува с. Бююк ерджели на с. Доброволец;

– преименува с. Дойренлар на с. Дойранско;

– преименува с. Тепе алтъ на с. Долище;

– преименува м. Дере махле на м. Долна крепост;

– преименува с. Ямур кьой на с. Дъждино;

– преименува с. Омер оллар (Ямурлар) на с. Дъждовница;

– преименува с. Дънгърлар на с. Дънгово;

– преименува с. Мюселимлер на с. Дъхово;

– преименува м. Макаклар (Салман) на м. Енчец;

– преименува с. Хисар алтъ на с. Желязна врата;

– преименува с. Елджилер (Ялджилер) на с. Жинзифово;

– преименува с. Хамбараджик на с. Житарник;

– преименува м. Дюлбелер на м. Зайчина;

– преименува с. Кая алтъ на с. Звезделина;

– преименува с. Каба виран на с. Звездан;

– преименува с. Бояджиклии (Бояджиклар) на с. Звиница;

– преименува с. Ахматлар на с. Звъника;

– преименува м. Имамлар на м. Звънче;

– преименува м. Кадър месчит на м. Зелениково;

– преименува м. Кърлар (Кърлар-Хорозлар) на м. Зимзелен;

– преименува с. Донгурлар на с. Зорница;

– преименува с. Есафлар (Исаклар) на с. Иванци;

– преименува м. Казалджа хъвтан на м. Игловръх;

– преименува с. Къртълъ на с. Илиница;

– преименува м. Бююк дере на м. Кадънче;

– преименува с. Кеременлер на с. Калинка;

– преименува с. Кара бахаслъ на с. Калоянци;

– преименува с. Каяджи баши на с. Каменарци;

– преименува с. Шереметлер на с. Кобиляне;

– преименува с. Чепелджа на с. Кокиче;

– преименува с. Къзлап на с. Кокошане;

– преименува с. Кара атлар на с. Конево;

– преименува с. Шадарлар на с. Коневод;

– преименува м. Кемиклер на м. Костино;

– преименува м. Ал кая на м. Крайно село;

– преименува с. Ахлатлии (Ахлатлъ) на с. Крин;

– преименува с. Терзи кьой на с. Крояци;

– преименува м. Маруфлар на м. Крушевска;

– преименува м. Хамзалар на м. Крушка;

– преименува с. Кьоселер на с. Кьосево;

– преименува с. Тилкилер на с. Лисиците;

– преименува с. Арслан кьой на с. Лъвово;

– преименува м. Арсланлар на м. Лъвска;

– преименува с. Идризлии (Идиризлии) на с. Люляково;

– преименува с. Рюстемлер на с. Майсторово;

– преименува с. Къшла арасъ на с. Македонци;

– преименува м. Апазлар на м. Мартино;

– преименува с. Деделер на с. Миладиново;

– преименува с. Есмерлии на с. Мургово;

– преименува с. Софулар на с. Мъдрец;

– преименува с. Мемелер на с. Ненково;

– преименува с. Хаджи Мехмедлер (Хаджи Мехмед олар) на с. Опълченско;

– преименува с. Хасъмлар на с. Орешница;

– преименува с. Осман пашалар на с. Османово;

– преименува с. Аша ада на с. Островица;

– преименува с. Сюле кьой (Суля) на с. Охлювец;

– преименува с. Айваджик на с. Панчево;

– преименува м. Кьоселер на м. Пеньово;

– преименува с. Кюлджилар на с. Пепелище;

– преименува с. Хорозлар на с. Петлино;

– преименува с. Хорозлар на с. Петлите;

– преименува с. Чепелджа на с. Планинка;

– преименува м. Кърлър-Хорозлар на м. Повет;

– преименува с. Салихлер на с. Прилепци;

– преименува м. Ямалъ на м. Пропаст;

– преименува с. Куруджи виран на с. Пъдарци;

– преименува с. Ашиклари на с. Рани лист;

– преименува с. Отман кьой на с. Резбарци;

– преименува м. Ямач кьой на м. Ридово;

– преименува с. Тепеджик на с. Рудина;

– преименува с. Дююнджилер на с. Сватбаре;

– преименува м. Дели гьозлер гявуроолу на м. Севдалина;

– преименува с. Кючук Ерджели на с. Седловина;

– преименува с. Хатанлар (Отаклар, Хотаклар) на с. сестринско;

– преименува м. Дурханлар на м. Сипей;

– преименува с. Каяджиклар на с. Скалище;

– преименува с. Кая баши ямурлар (Кая баши) на с. Скална глава;

– преименува с. Азаплар на с. Скърбино;

– преименува м. Кърлъемач на м. Снежинка;

– преименува с. Шахинлар на с. Соколско;

– преименува с. Дуванджилар на с. Соколяне;

– преименува с. Тузлук кьой на с. Солище;

– преименува м. Ортаджа кьой на м. Срединка;

– преименува м. Кадърлар на м. Средна Арда;

– преименува с. Кадем ерлер на с. Старо място;

– преименува с. Посталар на с. Стражевци;

– преименува с. Махматба на с. Страхил войвода;

– преименува м. Гьоклемезлер дере махле на м. Стремово;

– преименува с. Бабалар ени махле на с. Татково;

– преименува м. Шабанлар на м. Тополска;

– преименува с. Каваклъ бюк на с. Тополчане;

– преименува с. Юч тепе на с. Три могили;

– преименува м. Чалджа на м. Трънча;

– преименува м. Ходжа кьой на м. Ходжовци;

– преименува с. Дурбалъ кьой на с. Царювец;

– преименува с. Хаджи махле на с. Чеганци;

– преименува с. Кирезлии на с. Черешица;

– преименува м. Кара кая на м. Черна скала;

– преименува с. Кара Мусалар на с. Черньовци;

– преименува с. Чиликлер на с. Чилик;

– преименува с. Читаклар на с. Читашко;

– преименува с. Селеменлер (Сюрменлер) на с. Широко поле;

– преименува с. Махмуд оглулар на с. Яребица;

– преименува с. Чакърлар на с. Ястреб;

• МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Планинка поради изселване;
• МЗ № 3078/обн. 23 ноември 1940 г. – заличава м. Трънча и я присъединява като квартал на с. Чифлик;
• МЗ № 3079/обн. 23 ноември 1940 г. – заличава с. Коневод и го присъединява като квартал на с. Гняздово;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бели плаз на с. Бели пласт без административен акт;
• Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. – заличава селата Дарец, Зорница, Крояци и Петлите поради изселване;

– признава н.м. Темска (от бившето с. Зорница) за отделно населено място – с. Зорница;

• Указ № 369/обн. 28 октомври 1958 г. – заличава селата Дъхово, Желязна врата, Османово и м. Средна Арда поради изселване;
• Указ № 187/обн. 24 май 1960 г. – заличава с. Веселчане и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
• Указ № 463/обн. 2 юли 1965 г. – заличава с. Дойранско поради изселване;
• Указ № 881/обн. 30 ноември 1965 г. – заличава м. Игловръх поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;

– преименува с. Главатари на с. Главатарци;

– преименува с. Звездан на с. Звезден;

– отстранява грешката в името на м. Белка на м. Бялка;

– уточнява името на м. Зайчина на м. Зайчино;

– осъвременява името на с. Царювец на с. Царевец;

• Указ № 232/обн. 26 март 1968 г. – обединява махалите Костино и Тополска в едно населено място – с. Костино;

– признава махалите Бленика, Енчец, Зимзелен, Костино, Крайно село, Пеньово, Сипей и Черна скала за села;

• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Гледка и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;

– присъединява част от с. Прилепци като квартал на гр. Кърджали;

• Указ № 409/обн. 27 март 1981 г. – преименува м. Кадънче на м. Невестино;
• Указ № 583/обн. 14 април 1981 г. – признава н.м. Горна гледка (от гр. Кърджали) за отделно населено място – с. Горна гледка;
• Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. – заличава с. Генево, м. Лъвска и с. Читашко поради изселване;

– заличава с. Доброволец и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;

• Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Перперек и заедно с включените в състава ѝ населени места и я присъединява към община Кърджали;
• Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – заличава с. Горна гледка и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Политика

Награди за Община Кърджали

• Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета инж. Хасан Азис за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.

Природни и исторически забележителности, туризъм

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко-туризъм в приоритет за развитие на общината. На територията ѝ има няколко защитени природни обекта – природните забележителности „Каменната сватба“, „Каменните гъби“ край село Бели пласт; „Скалният прозорец“ край село Костино, а също и няколко защитени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната – „Венерин косъм“, „Юмрук скала“ и „Средна Арда“.

По поречието на река Арда и язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ е поставено началото на изграждане на бази за краткотраен отдих и развитие на всички видове водни спортове и съществуват идеални условия за ловен, риболовен и гребен туризъм.

Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за богатото културно-историческо минало на този край. В Историческия музей в град Кърджали се съхранява богата колекция от над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите на трите отдела „Археология“, „Природа“ и „Етнография“ проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VI хил. пр.н.е. до наши дни. Най-старите исторически пластове датират от новокаменната епоха и преминават през бронзовата и желязната. Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката и римската цивилизации. Средновековните манастирски комплекси, крепости и некрополи говорят за величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство.

Продължаващите археологични експедиции на територията на общината откриват нови страници от историята на този кръстопът на народи и култури. През месец август 2000 г. близо до гр. Кърджали, край средновековната крепост „Перперикон“ археолози под ръководството на ст.н.с. Николай Овчаров откриват тракийски царски дворец със светилища от края на V-IV век пр.н.е., разположен под старата крепост. Това е единственият открит свещен тракийски царски дворец от тази епоха.

Малко са градовете в България, които имат реставриран манастирски комплекс от IX-Х век. Това е манастирският комплекс „Св. Йоан Предтеча“, който днес е действащ.

Транспорт

През територията на общината преминава участък от 40,9 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,4 km:

• участък от 15 km от Републикански път I-5 (от km 335,7 до km 350,7);
• началният участък от 26,2 km от Републикански път III-507 (от km 0 до km 26,2);
• последният участък от 16,5 km от Републикански път III-865 (от km 49,9 до km 66,4);
• последният участък от 20,5 km от Републикански път III-5009 (от km 5,1 до km 25,6);
• началният участък от 15,7 km от Републикански път III-5071 (от km 0 до km 15,7);
• началният участък от 15,7 km от Републикански път III-5072 (от km 0 до km 15,7);
• началният участък от 2,8 km от Републикански път III-8653 (от km 0 до km 2,8).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Кърджали
• Регионален исторически музей – Кърджали Архив на оригинала от 2007-11-20 в Wayback Machine.

Източници

1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.