Лаборатории „Бел“ Nokia Bell Labs | |
Логото след 2023 г. | |
Централен офис в Мърей Хил, Ню Джърси (бивш централен офис на Алкател-Лусент) | |
Индустрия | Телекомуникации, информационни технологии, материалознание |
---|---|
Основаване | 1925 |
Основател | Александър Бел |
Седалище | Мърей Хил, Ню Джърси |
Холдингова компания | AT&T Corporation (1925 – 1996) Western Electric (1925 – 1983) |
Уебсайт | www.bell-labs.com |
Лаборатории „Бел“ в Общомедия |
Лабораториите „Бел“ (на английски: Nokia Bell Labs, първоначално наричана Bell Telephone Laboratories (1925 – 1984),[1] след това AT&T Bell Laboratories (1984 – 1996)[2] и Bell Labs Innovations (1996 – 2007),[3]) са американска индустриална компания, занимаваща се с изследвания и научни разработки, собственост на финландската компания Нокия. Централата на Нокия Бел Лабс е разположена в Мърей Хил (Murray Hill), Ню Джърси, САЩ. Освен с приложни научно-технически изследвания и разработки, в миналото се занимава и с фундаментални научни изследвания. Наречена е на Александър Бел – прочутия американски учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Бел Телефоун Къмпъни.
Основана е през 1925 г. като изследователски център на компанията AT&T (основана от Александър Бел). По-късно става изследователски център на корпорацията Алкател-Лусент, а днес е собственост на Нокия.
Във връзка с опита си от телефонните централи компанията логично прави първите си опити в изчислителната техника на базата на релета. В периода 1939 – 1942 г. Джордж Стибиц работи върху изчислителна машина на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява аритметични операции върху комплексни числа и е първият компютър с отдалечен достъп (на английски: remote access). Данните се въвеждат от телексна машина и резултатите се изписват също на телексната машина.[4]
Поради нуждата от обемни изчисления с напредването на войната следващият изчислителен проект е т.нар. „Relay Interpolator“, съдържащ около 500 телефонни релета и телетип за вход и изход. Следва „Ballistic Computer“ с около 1300 релета, по-сложен от предшестващия го Relay Interpolator, но отново със специализирано приложение и ограничен само до някои видове изчисления. Най-накрая през 1944 г. the Bell Telephone Laboratories започва проект на универсална изчислителна машина Computing Machine-I. Тя се различава от предходните по големина – съдържа над 9000 релета и около 50 телетипа, заема площ от 1000 квадратни фута и тежи около 10 тона. Освен това е по-гъвкава, по-универсална и по надеждна, като може да оперира и автоматично, без оператори[5].
Продължение на електромеханичния компютър на Стибиц е следващ, електронен компютър, заявен отчасти през август 1942 г.[6], а напълно през 1947 г. от Самюъл Уилямс (Samuel B. Williams) (Стибиц и Уилямс работят заедно, както Атанасов и Бери).[7] Той изпълнява знакови аритметични операции: събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и изчисление на корен квадратен.
За своето време Bell Labs са без аналог в областта си, разработвайки широк обхват от революционни технологии, включително радиоастрономията, транзистора, лазера, теория на информацията, съвременната слънчева батерия[8], операционната система UNIX, програмните езици C и C++.
За част от дейностите, осъществявани от Bell Labs, са присъдени 7 Нобелови награди[9].
|