„Лайън“ HMS Lion | |
Линейният крайцер „Лайън“ по времето на Първата световна война | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Линеен крайцер от типа „Лайън“ |
Производител | Devonport Dockyard, в Девънпорт, Великобритания. |
Служба | |
Заложен | 29 септември 1909 г. |
Спуснат на вода | 6 август 1910 г. |
Влиза в строй | 4 юни 1912 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран на 31 януари 1924 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 26 690 t (нормална); 31 310 t (пълна) |
Дължина | 213,4 m |
Ширина | 27,0 m |
Газене | 8,4 m |
Броня | пояс: 102 – 229 mm; траверси: 102 mm; палуба: 25 – 65 mm; барбети: 229 – 203 mm; кули ГК: 83 – 229 mm; бойна рубка: до 254 mm |
Задвижване | 2 парни турбини Parsons; 42 водотръбни котли Yarrow |
Мощност | 70 000 к.с. (51,5 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 27,62 възела (51,1 km/h) |
Далечина на плаване | 5610 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 3500 t въглища и 1135 t нефт |
Екипаж | 997 души |
Името означава на английски език | Лъв |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 343 mm; 16x1 102 mm; 4x1 47 mm |
Торпедно въоръжение | 2x2 533 mm ТА[„Коментари“ 1] |
„Лайън“ в Общомедия |
Лайън (на английски: HMS Lion) е линеен крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименния тип. В сравнение със своите предшественици, линейните крайцери от типа „Индифатигъбъл“, има по-мощно въоръжение и брониране. Взема активно участие в болшинството големи операции на Кралския флот.
„Лайън“ служи като флагман на ескадрата линейни крайцери на Гранд Флийт по време на Първата световна война, с изключение на времето, когато той се намира в ремонт[1]. Той унищожава немският лек крайцер „Кьолн“ по време на битката в Хелголандския залив и служи като флагман на ескадрата на вицеадмирал Дейвид Бийти в битката при Догер банк и в Ютландското сражение. В двете последни е сериозно повреден, след първата е отбуксиран и два месеца се намира на ремонт, в хода на втората една от неговите кули е унищожена и е възстановена едва след осем месеца ремонт.
„Лайън“ има обща дължина 213,4 метра, максимална ширина 27 м, газене при пълна водоизместимост 32 фута и 5 дюйма (9,9 метра). Нормалната водоизместимост е 26 270 дълги тона (26 690 т), пълната е 30 820 дълги тона (31 310 т). Метацентричната височина е 1,8 метра при пълно натоварване (с нефтеното гориво).[2][3]
В хода на боя „Лайън“, основно от дистанция 14500 (79 кабелта), изстрелва по противника 243 бронебойни снаряда (27,6% от боекомплекта) на главния калибър, но постига само 4 попадения – по едно в „Блюхер“ и „Дерфлингер“ и две в „Зайдлиц“ (1,65% от изстреляните снаряди). „Принцес Роял“ в боя изстрелва 271 снаряда на главния калибър, постигайки само едно попадение в „Дерфлингер“ и две в „Блюхер“[4] без да получи повреди в боя.[5]
Немците водят огън основно по „Лайън“, поради това, че се вижда по-добре от останалите кораби. За времето на боя немците поразяват „Лайън“ с шестнадесет 280-мм и 305-мм снаряда (по-голямата част са 280-мм) и един 210-мм на „Блюхер“, от които първите девет попадат в левия борд, причинявайки му толкова сериозни повреди, че му се налага да излезе от строя, при това 1 човек от екипажа е убит и 20 са ранени[6].
Освен тези повреди, дясното оръдие на кула „Q“ излиза от строй след първите 15 изстрела, поради повреда на стрелящия механизъм, която не успяват да намеря бързо.[7]
Повредите на „Лайън“ добре продемонстрират неспособността на 127-мм и 152-мм броневи пояси да противостоят на германските 280-мм бронебойни снаряди даже при ъгъл на среща с бронята под ъгъл от 20 градуса.[7]
След Ютландската битка крайцера има по-сериозни повреди, отколкото в боя при Догер банк, получивайки от „Лютцов“ 13 попадения на 305-мм снаряди. Най-опасното попадение предизвиква пожар в кула „Q“, взрива на която е предотвратен чрез наводняването на нейния заряден погреб по заповед на смъртоносно ранения командир на разчета на кулата – Ф. Дж. Харви.
В началото на боя английските линейни крайцери не съумяват да използват някои свои преимущества в далечината на стрелба на артилерията на главния калибър, която съставлява за 305-мм оръдия на „Ню Зеланд“ и „Индомитейбъл“ 21 500 м (116 каб.), а за 343-мм оръдия на „Лайън“, „Принцес Роял“, „Куин Мери“ и „Тайгър“ 22 000 м (118 каб.). Причината за това става неудовлетворителната работа на английските далекомери на пределните дистанции, а също и това, че немските крайцери, боядисани в светло-сив цвят, се сливат с леката мъгла, стояща над морето, поради което английската ескадра е принудена да се приближи – на дистанция 16 700 м (90 каб.), и сама попада под съкрушителен обстрел.[7] В същото време, не съумявайки правилно да определят дистанцията, англичаните в първите минути на боя дават залповете си с прехвърляне.
Така, теоретическите разчети на английските адмирали, чието виждане, че по-далекобойната и голямокалибрена артилерия и по-високата скорост на хода, важни за удържането на дистанцията в хода на боя, се отплащат за по-слабото брониран, не се оправдава. На пределните дистанции англичаните щяха да имат видимо преимущество, ако е възможна точната стрелба, но за това и дума не може да става: дистанцията на боя основно съставлява 12700-19100 (69 – 103 каб.), но понякога тя намалява до 10 000 м (54 каб.), в боя „Лайън“ изразходва 326 343-мм снаряда (37% от боекомплекта) и постига само пет попадения (1,53% от изстреляните снаряди). От тях едно в „Дерфлингер“ и две в „Лютцов“ са на дистанция под 10 000 м (54 каб.).
Освен това, по думите на старшия артилерийски офицер на „Лютцов“ фрегатен-капитана Пашен:[7]
Едно наблюдение, направено от нас в началото на боя, нас ни изуми и ободри. Два паднали близко неприятелски снаряда рикошират и се пронасят над „Лютцов“ – два дълги бели снаряда, които според техния цвят разпознах за обикновени, напълнени с черен барут. Черен барут! Ето защо е така незначително действието на английските снаряди. Грешката на англичаните се заключава в тяхната пристрастност към големите калибри: където и да удари снаряда ударът ще е мощен и пробойната ще има пещерообразен вид, но фугасното му действие би било сравнително слабо. Един път нашият пост за управление на огъня се напълни с познатата миризма на черен барут, и ние се усмихнахме един на друг. Ние също получихме няколко попадения от снаряди, напълнени с по-силно врзривно вещество, но, видимо, не бронебойни, и действието им бе повърхностно.
На свой ред немските линейни крайцери имат 13 попадения с 280-мм и 305-мм снаряди в десния борд на „Лайън“. Хронологически това изглежда така.
Снаряди, попаднали в десния борд:
Снаряди, попаднали в левия борд:
Двете пещи се напълват с дим и пара, но по-голямата част от осколките засядат в бронираните скари.
В 16:08 четири 305-мм снаряда уцелват десния борд:
От тези попадения излиза от строй главната радиостанция на „Лайън“. Един 150-мм снаряд детонира над машинното отделение, предизвиквайки неголям пожар. Близките разриви предизвикват авария в двата главни жирокомпаса, в резултат на което кораба извършва циркулация на 360 градуса.
Макар общите повреди на „Лайън“, освен кула „Q“, да са значително по-малко сериозни, отколкото по време на боя при Догер банк, загубите при „Лайън“ в Ютландския бой съставят 99 убити (48 души умират от рани, причинени от осколки на снаряди, и изгаряния, 49 само от рани от осколки и само двама само от изгаряния) и 51 ранени. След боя петима души умират от раните си. Загубите съставят 12,3% от числеността на екипажа.[7]
След боя на „Лайън“ в течение 4 часа се провежда оглед на повредите. От 5 до 26 юни 1916 г. крайцерът се намира в ремонт в Росайт, след това от 27 юни до 8 юли в корабостроителницата на „Армстронг“ в устието на река Тайн, където от него свалят кула „Q“. От 8 до 20 юли той се намира в сух док в Росайт с три кули, където завършват ремонта на корпуса и замяната на бронята.
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Lion (1910) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |