Лапо Елкан

Лапо Елкан
Предприемач и дизайнер
25 януари 2014 г.
Роден
7 октомври 1977 г. (47 г.)
Семейство
Братя/сестриДжон Елкан
Уебсайтlapoelkann.com
Лапо Елкан в Общомедия

Лапо Елкан (на италиански: Lapo Elkann) е италиански предприемач и дизайнер, роден на 7 октомври 1977 в Ню Йорк, САЩ. Син е на дъщерята на Джани Анели Маргерита и френския новелист Ален Елкан. Брат е на Джон Елкан, който се очаква да оглави Фиат. Един от собствениците на Ювентус и президент на волейболния отбор Спарклинг Милано.

До едно време е считан за „Златния ерген на Италия“.[1] Живял е в Ню Йорк, Париж, Рио де Жанейро, следвал е в Лондон, има приятели по целия свят, може би най-известния от които е Хенри Кисинджър, на когото е бил личен асистент. Една година работи под фалшиво име във фабрика на Пиаджо, за да разбере какво е да си изкарваш прехраната с дългогодишен труд на поточната линия. През 2004 г. оглавява маркетинговия отдел на Фиат, а задачата му е да подмлади образа на марката. Той допринася за успешното лансиране на първия от новата серия цялостно обновени модели на Фиат - Гранде Пунто. Негова е идеята да започне производството в ограничени серии на облекла и обувки с марката Фиат, които налагат нова модна тенденция.

На 10 октомври 2005 едва оживявя, след като поема свръхдоза наркотици, а по-късно става ясно, че е бил в компанията на травестити. Тогава Елкан се превръща в „Лошото момче на Италия“[2] След инцидента се подлага на терапия в САЩ.

След завръщането си в Италия през 2007 г. Елкан създава нова фирма за производство и продажба на аксесоари – Italia Independent. През месец юни 2007 г. списание Вог го избира за най-добре облечен мъж на планетата, а според слуховете номата му изгора е примабалерината на Парижката опера Елеонора Абанято. Въпреки „възраждането“ на Елкан както в професионален, така и в личен план, за него вратите на Фиат остават затворени.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Лапо Елкан - златният ерген на Италия, архив на оригинала от 21 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090221031056/http://paper.standartnews.com/archive/2004/02/12/art/index.htm, посетен на 3 януари 2009 
  2. ↑ Лошото момче на Италия