Леонардо III Токо

Леонардо III Токо
деспот на Епир
Роден
Починал
1499
Неаполитанско кралство
Семейство
БащаКарло II Токо
СъпругаМилица Бранкович (Епирско деспотство)
Леонардо III Токо в Общомедия

Леона̀рдо III То̀ко е последният владетел на Епирското деспотство от 1448 г. до 1479 г.

Леонардо III Токо е синът на Карло II Токо (владетел на Графство Кефалония и Закинтос, херцог на Левкада и деспот на Епир) и Рамондина Вентимилска. След смъртта на баща си през октомври 1448 г., малолетният Леонардо наследява всичките му титли и владения. Той властва в Арта като деспот на Епир до 24 март 1449 г., когато градът е превзет от османските турци.

След като континенталните му владения са сведени до три крепости, Леонардо III се установява в Ангелокастро. През 1460 г. и този град е превзет от турците, оставяйки единствено Воница в ръцете на Леонардо, който се премества на островите. Ново турско нападение през 1479 г. превзема Воница, а по-късно през същата година и Кефалония, Левкада и Закинтос. Лишен от Епир и от Йонийските острови, Леонардо се укрива в Неаполитанското кралство, където получава няколко феода от Фердинанд I Неаполитански. Леонардо III умира около 1499 г.

На 1 май 1463 г. Леонардо встъпва в брак с първата си съпруга Милица Бранкович. Тя е дъщеря на Лазар Бранкович и Елена Палеологина.[1][2]. Нейните баба и дядо по майчина линия са: Катерина Закария от Ахейското княжество и Тома Палеолог (Морейско деспотство) [3]. Милица умира в 1464 г. при раждане [4]

Техен единствен син е Карло III Токо (1464 г. – 1518 г.). Той наследява баща си като условен владетел на Епир (Арта) и Закинтос до своята смърт. Жени се за Андроника Арианити. Тя е дъщеря на Константин Комнин Арианит[5], условен принц на Егейска Македония от 1490 г. Майка ѝ е Франческа ди Монферат, извънбрачна дъщеря на Бонифаций III Монфератски[6]. Константин е син на Георги Арианит от втората му жена Пиетрина Франко и има две сестри от първия брак на баща си – Андроника и Ангелина, съответно, съпруги на Скендербег и Стефан III Бранкович [7].

През 1477 г. Леонардо встъпва в брак с втората си съпруга Франческа Марцано. Тя е дъщеря на Мариано Марцано, принц на Росано, и Елеонора Арагонска [8]. Елеонора е извънбрачна дъщеря на Алфонсо V Арагонски и любовницата му Джиралдона Карлино [9]. Леонардо постепенно губи подкрепата на Венецианската република. Вторият му брак е опит да създаде родови връзки с монарсите на Неаполитанското кралство и да ги привлече на своя страна [10]. Фердинанд I Неаполитански е друго извънбрачно дете на Алфонсо V[11].

От брака си с Франческа Марцано, Леонардо III Токо има пет деца. Последователността на техните раждания не е известна:[12] Иполита Токо, Елеонора Токо (монахиня), Мария Токо (която се омъжа за Пиетро Таламанка), Пиетро Токо (за когото се счита, че умира млад) и Рамондина Токо (която се омъжва за Антонио Мария Пико делла Мирандола)[13]

Леонардо III има и един извънбрачен син, Феранте Токо († 1535 г.). През 1506 г. Феранте служи като испански посланик[14] в двора на английския крал Хенри VII. Бенет Токо, синът на Феранте, е епископ на Херона от 1572 г. до 1583 г. Бенет служи и като епископ на Лейда (Лерида) от 1583 г. до смъртта си през 1585 г. [15].

  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • George C. Soulis, The Serbs and Byzantium, Athens, 1995.
  • John V.A. Fine, Jr., (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
Карло II Токо деспот на Епир (1448 – 1479) няма
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leonardo III Tocco в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​