Лептис Магна

Лептис Магна
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Триумфалната арка на император Септимий Север
Триумфалната арка на император Септимий Север
В регистъраArchaeological Site of Leptis Magna
РегионАрабски страни
Местоположение Либия
ТипКултурно наследство
Критерииi, ii, iii
Вписване1982  (6-а сесия)
32.6383° с. ш. 14.2905° и. д.
Местоположение в Либия
Лептис Магна в Общомедия
Карта на Лептис Магна

Лептис Магна (на латински: Leptis Magna, Lepcis Magna, днес Лебда / ‏لبدة‎ / Labda) e древен град в Либия и един от трите градове в областта Триполитания в провинция Африка.

Лептис Магна се намира на около 120 км източно от Триполи при днешния гр. Хумс. В руините на града се намират Триумфалната арка на Север, термите, стария и нов форум и театъра, също реставрираният Амфитеатър и намиращият се на морето Циркус. Това е най-добре запазеният древен град на света. Разкопките са започнали през 1911/1912 г. с италианско ръководство.

Градът е първата търговска колония на финикийците в Триполитания (8 век пр.н.е.). Градът попада под владението на Картаген и след завладяването от Нумидия под римско господство (46 пр.н.е.).

В Римската Империя Лептис Магна е център за снабдяване на империята с екзотични животни. По времето на Юлий Цезар в града живеят 100 000 души. По време на Траян градът става колония, а по времето на Север, който произлиза от тук, градът получава ius italicum, което означава голямо освобождаване от данъци.

През 3 век се увеличават номадските нападения и градът запада. През 455 г. е завладян от вандалите, а през 647 г. от арабите.

  • Stefan Altekamp: Rückkehr nach Afrika. Italienische Kolonialarchäologie in Libyen 1911–1943. Böhlau, Köln – Weimar – Wien 2000, ISBN 3-412-08099-3 (Arbeiten zur Archäologie).
  • Ranuccio Bianchi Bandinelli, Ernesto Vergara Caffarelli, Giacomo Caputo: The buried city. Excavations at Leptis Magna. Weidenfeld and Nicolson, London 1966.
  • Ernesto De Miro, Antonella Polito: Leptis Magna. Dieci anni di scavi archeologici nell area del Foro Vecchio. I livelli fenici, punici e romani. L’Erma di Bretschneider, Rom 2005, ISBN 88-8265-309-9.
  • Maria Floriani Squarciapino: Leptis Magna. Raggi, Basel 1966 (Ruinenstädte Nordafrikas 2).
  • Maria Floriani Squarciapino: Sculture del Foro Severiano di Leptis Magna, Rom 1974
  • Detlev Kreikenbom: Wandel der Stadt Leptis Magna während der frühen Kaiserzeit. Asymmetrische Kontakte und Innovation. In: Walter Bisang (Hrsg.): Kultur, Sprache, Kontakt. Ergon-Verlag, Würzburg 2004, ISBN 3-89913-315-3, S. 251–320.
  • Detlev Kreikenbom: Leptis Magna vor der arabischen Eroberung. In: Detlev Kreikenbom, Franz-Christoph Muth, Joerg Thielman (Hrsg.): Arabische Christen – Christen in Arabien. Lang, Frankfurt am Main u.a. 2007, ISBN 978-3-631-55040-3 (Nordafrikanisch-Westasiatische Studien, 6), S. 35–54.
  • A. Laronde und G. Degeorge: Leptis Magna. La splendeur et l´oubli. Hermann, Paris 2005.
  • Paola Finocchi: Le sculture delle terme adrianee di Leptis Magna. Dagli appunti di M. Floriani Squarciapino (= Sculture Leptitane 1), Espera, Rom 2012. ISBN 978-88-906443-3-7