Летни олимпийски игри 1988

Летни олимпийски игри 1988
Град домакинСеул, Южна Корея
Участващи страни159
Участващи спортисти8465 (6279 мъже, 2186 жени)
Състезания263
Откриване17 септември, 1988
Закриване2 октомври, 1988
Открити отРо Тае-у
Клетва на спортиститеХур Яе
Клетва на съдиитеЛи Хакрае
Олимпийски огън отСон Ке-чунг
Олимпийски стадионJamsil Olympic Stadium
Летни олимпийски игри 1988 в Общомедия

XXIV летни олимпийски игри (официално название „Игри на XXIV Олимпиада“) се провеждат в столицата на Южна КореяСеул от 17 септември до 2 октомври 1988 г. При избирането на игрите по време на 84. среща на МОК в Баден-Баден на 30 септември 1981 година Сеул печели срещу японския град Нагоя. Участват 8391 атлети от 159 страни, което е подобрение на дотогавашния рекорд за брой участници. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала.

Летните олимпийски игри през 1988 са първите, при които участва професионални спортисти и бележи края на бойкотите, след бойкотите на летните олимпийски игри през 1980 в Москва и през 1984 в Лос Анджелис. Все пак Албания, Етиопия, Куба, Мадагаскар, Никарагуа, Северна Корея и Сейшелските острови на изпращат отбори на игрите. Допингът е доминираща тема, след залавянето на лекоатлета Бен Джонсън. Олимпийските игри водят до „откриването“ на Южна Корея и спомагат за последващата политическа промяна.

Кандидатура и избиране на домакин

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 1970-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са световното първенство по стрелба през 1978 година и световното първенство по баскетбол за жени през 1989 година. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба Park Chong-kyu е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.

На 8 октомври 1979 година президентът Park Chung-hee обявява кандидатурите за домакинство на летните олимпийски игри през 1988 година и на Азиатските игри през 1986 година. Две седмици и половина по-късно Park Chung-hee е убит. Вследствие на последвалите политически чистки президентът на олимпийския комитет Park Chong-kyu губи всичките си постове.

На 27 ноември 1980 министър Rhee Kyo-ho обявява, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента Chun Doo-hwan олимпийският комитет депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет. Президент на организационния комитет става Chung Ju-yung, председател на Хюндай. Кампанията е насочена предимно към развиващите се страни, на които организационния комитет предоставя възможността за финансова помощ за участието им на олимпиадата.

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 СССР 55 31 46 132
2 ГДР 37 35 30 102
3 САЩ 36 31 27 94
4 Южна Корея 12 10 11 33
5 ФРГ 11 14 15 40
6 Унгария 11 6 6 23
7 България България 10 12 13 35
8 Румъния Румъния 7 11 6 24
9 Франция 6 4 6 16
10 Италия 6 4 4 14

България на олимпийските игри

[редактиране | редактиране на кода]
Gold Silver Bronze Общо
България 10 12 13 35

Олимпийски спортове

[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове

[редактиране | редактиране на кода]